Be like chocolate (bittersweet, melt me slowly)

Прекалено слънчевият ден изгаря

- Няма нищо по-прекрасно от високи пространства. - Чух как гласа на Кайл се разпростира в уязвимата тишина. Потрепнах. Сърцето ми заби. Не трябва да става така! Декември е по- дяволите!
- Хаха да! Особено с приятни хора... уникално е. - Замечтано Дав погледна нагоре. Оставаше ни още малко път до тепето в Стария град. Ах, милата ми. Беше замечтана. Трябваше да я разпитам после какво става с нея. Но сега да се съсредоточа. Камък, камък, камък... поглед на Кайл, очи, очи, медени, потъваш в тях.
- Да така е... - каза Кайл, поглеждайки ме, още по-силно. Ох, не.. не ми трябваше този поглед. Накара всяка част в тялото ми да се мръдне по-напред. Вече ме контролираше.
Странното за Кайл е, че колкото и да беше лош имаше доста добро в него.  И аз, като че ли забелязвах само доброто. Е, и скапания нагъл поглед от време навреме, който ме запалваше.

След малко време вече бяхме стигнали скалите. Ако трябва да сме честни мен ме е  страх от височини. Страх ме е от Кайл. Страх ме е от всичко, което е около мен в този момент. Но явно напук на това именно двама с Нед се изкачиха на скалите и ме изчакаха и аз да направя същото.
- Искаш ли помощ ?
-  Видя как се препъвам ли?
- Не се притеснявай няма да те ухапя ...
- Да.. само ще я изядеш в леглото си..
Аз се обърнах. Кайл опули очи, а женския глас изрекъл тези думи се засмя. Най-нагло.
- Миличък, нали не мислиш, че съм те забравила? - Червено червило. Дебели устни. Нагъл поглед. Сенки, грим, грим и грим... Приличаше точно на него. Но без частта с доброто. И влечението ми . Тя ме отблъскваше, докато Кайл противоположно ме привличаше като магнит. Неканено. Неви и аз се опулихме за момент, след което аз се осъзнах, но Не е я разглеждаше.
- Не я познавам - прошепна ми докато понечи да ме издърпа. Именно в този невероятен момент аз изтръпнах от допира му и се противопоставих. Събрах кураж и се надигнах сама избутах го и му прошепнах в ухото:
- Мерси, но мога и без твоята ценна помощ.
- Мамка му Стеф казвам ти, не я познавам !
Момичето лукаво се усмихна. Намигна му.
- С Радо имате недовършени  сметки. Звънни му. - Завъртя примамливо очи. -  А после и на мен. Имам да ти разказвам ... За Кристин . - глачето и по-финно и сладко и от най-вкусния шоколад контрастираше с дрезгавия му глас . Не я харесвах.
- ТЯ НЕ съществува за мен ! - изръмжа той и се обърна с гръб към нея.
Женски смях се дочу как се разнася из Пловдив. Нахален, нагъл. Не , че нямаше достатъчно такива в Пловдив, но се увеличиха с един.