Be like chocolate (bittersweet, melt me slowly)

Чакам те.

- На къде ? - Нев попита заинтересовано с онзи неин закачлив поглед.
Не е за вярване, но сякаш времето почваше да се оправя. Бавно мълата се разясни. Леки слънчеви лъчи разкъсваха мрачните облъци.
- Нямам никаква идея.. На къде ти се ходи? - попитах.
- Ще звънна тук- там! Ще са якички хорица.- Усмихна се зловещо.
- Ии.. аз ще звънна... - Кайл беше притеснен? - На един приятел...
Завъртях оттегчено очи. Игнорих? Инстиктивно го игнорирах? Защо? Исках ли да го игнорирам? На кого му пука, все пак той е "лошо" момче нали? Ще носи пистолет? Какъв е ? Та аз дори изобщо не го познавах. Каквото и да чувствам или изпитвам към него, мисля, че ще е по-добре да забравя ... Поне докато не разбера малко повече за него.
Загледах се по подробно в него...

*това ли значи "ще го забравя за сега" ?? Браво... Много умна идея няма що...* *остави го момичето и си гледай Рая идиотче;)*

Медени очи. Потъваш в тях. Леко свити, така придават тайнственост. Леко тъмна кожа. Караше ме да я докосна. Трябва да спра да го гледам. Не можех. Усмивката... Устните му леко дебели, но не прекалено... Надолу, Врата му, мамка му, човека си тренираше. Имаше нещо италианско в него. Излъчваше страст. Арогантност. Беше див? Само докато го гледах ме оставяше без дъх. *Значи просто трябаше за спра да го гледам!* Но не можех. Усмихна ми се, явно забелязал, че го гледам. Леки тръпчинки се появиха сладко разцепвайки бузите му.

Беше адски оживено всичко. Неви извъртя един -два номера по телефона, но аз единствено чух "кажи и на Макс и Мориц "
- Какво? Кой? - Ахнахме аз и Кайл в един дъх.
Нев затваряше телефона и с една нейна усмивчица с крайчица на устата си ни отговори:
- Едни... Абе Един гагнгстер.. и Бфф-то му.
- Хаха, моля? - попита Кайл.
-Гангстер? Гангстер? Що да не станем цяла мафия бе хора? А? - Слачайни подминаващи ни зазяпаха.
- Мисля, че трябва да говориш по тихо за нас... Че ще ни разкрият - каза Кай. Шепнешком, но достатъчно силно, за да чуят и останалите и да опулят очи. Завъртях поглед. Идеше ми да го... Не знам!
- Ти малоумен ли си? - попитах изумена.
- Айдее на мотора ми! - Обърна се към Неви, но го каза на мен . Каза го заповеднически. Лидерски. Арогантно. Нев ни погледна с пламъче в очите. Щеше да се засмее, но едвам се сдържаше.

Опулих очи.

- Майната тии !! Идиотски кретен, такъв!- Хвърлих му убийствен поглед.
- Страх те е от мотора и бързи скорости или от мен?- попита с онази страст в гласа му. Тялото ми бошуваше. Как... Какво си позволяваше? Аз... Ъх. Зазяпах онемяла.
Нев за момент прехапа устни. Сигурно си е помислила колко много съм се ядосала.

- Окей, хора сега се намираме на разкопките. Какво ще правим? - Попита ни заинтересовано с пламъчета в очите. Искаше да разчупи леда? Боже!

- Предлагам да отидем до Стария град - предложи Кай .

- Я! Дав ми звъни ... Сигурно ги е намерила... - Усещах погледа му толкова силно. По тялото ми . Трябваше да престане. Исках ли да престане или ми харесваше? - Да, да ще изчакаме.. Ахам, няма проблем. Какво? - Видима широка усмивка огря още повече на лицето й. - Хе, хе, хе.. - Не спираше да се тресе от смях. -ДООБРЕ... Да, да ще им кажа - Погледна крадешком към нас. Аз само я стрелнах с въпритрлен поглед. Остави бързо телефона в задния си джоб.

- Е? - попитахме и двамата едновременно. Мразя, когато говорим така!
- Нищо...-Ухили се и ни погледна с искрица в окото. Ние се намръщихме и я стрелнахме с поглед.
- Добре, добре. Казаха да ги изчакаме към Стария град.

Аз не преставах крадешком да го гледам. Той също ме гледаше. И какво от това? За секунда в мислите ми изскочиха думите му от преди малко.

Отмести се от мястото си, врътна се. Погледна ни. - Е, идвате ли?

- Да - Отвърнах.Погледнах към земята и разбързах крачка достатъчно, за да съм по-далече от него.