You Don't Own Me!

Глава 12

След като Кристина се върна в стаята, ѝ трябваше доста време, за да се успокои. Цялата трепереше. И въпреки че си казваше, че мрази Джейк, твърде много се тревожеше за него. Какво му се беше случило? Къде е бил? Бил ли се е? Хиляди въпроси я заливаха и помрачаваха разума ѝ.  Ами ако Питър го беше наранил заради нея? 
Не, не, това е невъзможно, нали?

Или е?

Едва довърши теста си и веднага, след като излезе от стаята, се запъти навън да си вземе малко въздух.

На една от пейките видя Лидия.

-Здравей! -Въздъхна шумно и седна до нея.

-Той е тук!-намусено и отвърна.-Ако те тормози този път ще му размажа фасона!-и двете се засмяха.

-Не бъди лоша. -едва през смях ѝ каза.Лидия бе готова да ѝ отвърне нещо, когато силен клаксон наруши спокойствието им.

-Хей, мацки, да ви повозя?-нечий глас се провикна откъм лъскавата кола.
Лидия присви очи, за да фокусира безсрамника, който се осмелява на това. Лице твърде познато, но името така далечно.

Кой беше това?

Зад тях се чу тропот и женски писък, който оглуши цялата околност. 

-Дилъъъъъъъън?! -това бе Кайли.

И сега ѝ просветна на Лидия. Това бе чичото на Джейк. Но какво правеше тук, нали живееше в Англия? 

-Да си вървим , че не мога да понасям тази фръцла.-побутна я Кристина , а тя само кимна. -Как може да се натиска с всички? Това е на долното-долното.

-От малка е такава.. -вдигна рамене ягодово-русата и се усмихна . 

Остатъкът от деня мина бързо. Кристина си мислеше за Джейк, Джейк за Кристина, а Лидия за Дилън. Колко се бе променил само, нямаше ги брекетите, вече бе с  къса коса, беше красив..Разтърси глава, за да се отърси от мислите си и продължи по празния колежански коридор.

...

Кристина вървеше пеша към тях, днес не и се пътуваше с автобуса. Искаше просто да повърви и да помисли. Нечия кола профуча зад нея и нечий крясъци оглушиха пълната с хора улица.