Глава 17

5K 223 13
                                    

-Еее, -гласът на Джейк наруши тишината. -Какво ти има?-Кристина надигна глава и го погледна. Бяха минали три дни от случката в дома му и всичко вървеше добре, до момента, в който тя се сети за Лидия и бебето. Сигурна бе, нещата щяха да се объркат.

-Нищо ми няма!-отсече и завъртя глава към прозореца-Къде отиваме не ми каза?

-Ще видиш, -лека усмивка се заформи на лицето му. - Много скоро ще разбереш.

-Джейк... винаги когато кажеш това "ще видиш" ме побиват тръпки. Всеки път се случва нещо страно..иле се нараняваме, или се скарваме. - очите й сега пареха, а буцата в гърлото й не отминаваше.    Тина знаеше, нищо добро не ги очакваше.

-Защо не ми вярваш?-натърти на последното.

-Вярвам ти Джейк, но все още ми е странно всичко това!

-Обеща , че ще ми дадеш време и ще ме чакаш... но явно не смяташ вече така, -направи тъжна физиономия, което накара Кристина да се засмее.

-Аз си спазвам обещанията, ще те чакам ако трябва и години!-отвърна му закачливо.

-Ти си най-хубавото нещо което съм срещал след сестра ми!
Младежа обхване ръката й и гледайки пътя целуна дланта й. - Наистина!
Тина се усмихна но вътрешно знаеше, че Джейк също обичаше Лидия. Дори и да го отричаше, тя беше важна част от миналото му,а щом научише за детето.. Боже детето... Един господ знаеше как би реагирал.
И лошото в цялата работа беше, че именно Кристина щеше да бъде най-потърпевша.

След дълго пътуване, улисана в мисли Криси забеляза, че колата кривва по тесен път и след няколко метра спря. Тя се огледа. Непознато място.. . Много дървета й стара дървена хижа.
Ахна.
Всичко бе толкова красиво, точно както в приказките.

-Ехаа, -възкликна, -това място е като сън!

-Харесва ли ти? -Тя само кимна в отговор. -Само за нас е , можем да останем колкото време поискаш! Е ще влезем ли?

-Разпира се!

-Е тогава след вас милейди...

...

Часа бе дванайсет без двайсет. Денят неусетно се бе изнизал. Двамата лежаха гушнати на дивана и просто мълчаха. Кристина се вгледа в Джейк, толкова се бе променил. Това не бе онова момче, което щеше да я премаже, това беше момче олицетворение на всичко хубаво за нея.

You Don't Own Me! Where stories live. Discover now