You Don't Own Me!

Глава 23

Чифт токчета тракаха нервно насам на там , по празния коридор.
Часа бе едва 8:55, а сърцето на Кристина не спираше да бие бързо.
След всяка изминала секунда тя все повече се тревожеше, какво ще стане сега с живота й , и като се сетеше, че Джейк ще отваря бикини бар, сърцето й се свиваше..

Ами ако го изгубеше?

Не....

Той е всичко за нея, любовта им премина през толкова много, ще премине и през това..
Не е длъжно щом тя стане модел и той отвори бар, непременно някой да се намеси и да ги раздели...

Нали?

Но май сътбата съдба им готвеше нещо далеч друго, нещо на което любовта им не би издържала...

Една месец по-късно:

Джейк отпи за пореден път от чашата си с уиски.

Часа минаваше 12 ,а срещата му с Кристина бе в 9.
Къде се бе запиляла? Тази вечер трябваше да бъде специална, или поне така плануваше красавеца.
Преди два дни, той бе взел може би, най мащабното си решение в целия си живот и именно да купи къща където да заживее с Тина.. Тази вечер щеше да я изненада, да и покаже колко много я обича, и че е готов на всичко за нея ... но плановете се променяха, и това на Джейк никак не му харесваше..
Красавеца изкара няколко долара от джоба си и ги остави на масата. Нямаше смисал да я чака повече, явно бе, че нямаше да се появи. Взе си якето и излезе.
Качи се в колата си и запали двигателя. Беше изнервен, вътре в него всичко кипеше. Къде е тя? Даже и телефона си не вдигаше, ами ако и се бе случило нещо?
Какво, неее, абсурд, не може...
За пореден път набра номера й и зачака..

Свободно..

Свободно..

-Ало?-мекия и глас прозвуча през слушалката..

-Къде си?-попита студено Джейк.

-С колеги..

-Попитах къде си?-изкрещя й през слушалката,а Криси се стресна, не разбираше защо бе толкова ядасан. Тя бе с колеги , не на запой... И тогава и светна и изруга на ум..Бе забравила за срещата им а Джейк, бе толкова ентусиазиран за нея...

-Съжалявам...-прошепна тя. Джейк пое дълбоко въздух в опит да се успокои.

-Ще ми кажеш ли къде си?-този път я попита с по мек тон...

-Ами....

...

Колата се движеше с нормална скорост, улиците бяха пусти и тъмни. Тишина бе обвзела всичко.
На Кристина и бе толкова гузно, че не знаеше какво да каже и как да му се извини.