Глава 27

3.3K 151 8
                                    

-Защо си станала от леглото?-Гласа на Кристина наруши тишината.

-Не мога да лежа, камо ли да спя..-надигна рамене Лидия.

-Ти туко що роди, трябва да си почиваш.

-Аз не съм раждала нищо..-изкрещя насреща й. -Просто съм болна затова съм тук...

-Лидия, това ,че отричаш фактите не променя нищо..-Криси се опита да й обясни но тя все така опорстваше.

-Кристина, казах ти нещо...Аз не съм раждала нищо...-Докато изричаше тия думи Дилън влезе в стаята.
Той явно я чу, защото физиономията му се промени.

-Ако се интересуваш, той е добре. В ковиоз е, но е добре..-Лидия въздъхна , но не каза нищо.-По дяволите Лидия, ти видя ли го въобще?-изкрещя Дилън.
От очите на Лидия се стекоха сълзи. Тя погледна към Криси, после към Дилън и поклати глава в отрицание..

-Браво, браво.-от очите на нейния любим също закапаха сълзи.-Честно не знам какво да те правя. Всички мислят, че не си наред с главата, че си станала странна, аз отричах, отричах до последно. Но знаеш ли какво, вече не съм сигурен, защото никоя майка не би изоставила собственото си дете...

-Дилън-намеси се Кристина.

-Не се бъркай Кристина, това е между мен и нея..

-Тя е моя приятелка и виждам , че думите ти я нараняват...

-Знаеш ли какво? -обърна се отново към Лидия. -Той прилича на теб...-след което излезе и затръшна вратата.
Лидия падна на колене и зарида, Тина изтича до нея и я прегърна , като едновременно я галеше по косата..

-Това е твоя избор Лидия, обмисли го добре, защото или ще загубиш живота си на безгрижие или ще изгубиш и бебето, и Дилън...

...

Телефона на Кристина зазвъня.
Тя туко що си бе взела дълъг и отпускащ душ, когато погледна в екрана с облекчение въздъхна.

-Ало, Хари? -вдигна тя.

-Здравей , Криси, исках да те чуя, добре ли си?Разтревожих се , не ми и вдигаше, не дойде и в студиото. Да не би да е нещо заради мен?.-Гласа му прозвуча през слушалката.

- Добре съм ,просто моя приятелка, роди, това е..-опита се да се оправдае,не можеше да му каже, какво гаджето и мисли за тях.

-Звънях ти много пъти, както и шефката.. -тъжно и отвърна той.-Трябва да си донесеш паспорта и личната карта, това е....

You Don't Own Me! Where stories live. Discover now