You Don't Own Me!

Глава 30

Когато Кристина влезе във тях, както обикновенно бе тъмно.
Толкова се бе затъжила за майка си и за сестра си, нямаше ги от месец , а на нея й се виждаше като година.
От една странна по-добре , че ги нямаше, не искаше да я виждат колко е съкрушена , наранена психически и физически..
Но до кога , Криси щеше да издържи сама ?
Тя се давеше в болка и отчаяние. Давеше се в самотата и собственото си угурчение от живота . Имаше чувството , че полудява, а й това повръщане и гадене , което продължаваше от дни , започваше да я тревожи все повече и повече...
Какво не ми е наред? -Всеки ден си задаваше един и същ въпрос и всеки ден не намираше отговор...
Може би всичко това с Джейк е била огромна грешка, но тя въпреки всичко все така го обичаше .

Някой прозвъни на вратата й и я изкара от мислите й.
Стана от стола, на който бе седнала ,и с бавни крачки отиде до входната врата.
Постави длан на дръжката и отвори, но когато видя , кой седи насреща й бързо се опита да затвори.

-Почакай, моляте не затваряй, трябва да поговорим. -Хари постави крак между вратата и касата.

-Няма какво да говоря с теб!-изсъска Кристина през зъби.

-Напротив , защото това което ще ти разкажа , ще промени живота ти коренно. -Кристина го погледна в кафявите очи , пое си дълбоко въздух и му направи път да мине....

...

Джейк седеше в колата си и наблюдаваше нещо.
Бе така съсредоточен, че не обръщаше внимание, когато телефона му звънеше или това , че бе оставил колата с пуснат двигател .
Нещо твърде много в съседната къща бе приковало вниманието му , че чак го караше да е неспокоен.
И ето , дълго чаканото нещо затрака с черните си токчета на гучи и размята чантата си прада.

-Пипнах те, Александра-дяволска усмивка се изписа на лицето на Джейк .
Той бързешком изкара пистолет от жабката и слезе от колата.
Когато Алекс го видя цялата застина.

-Джейк..Аз..-Огледа го внимателно, той бе облечен в черни дънки ,бяла тениска и кожено яке с качулка. И срещу нея бе насочил пистолет.

-Знаеш ли Александра, бях започнал да те харесвам...-той се доближи до нея и прокара пистолета по лицето й.-Но кой да знае , че ти си такава лисица.

-Махни това нещо от лицето ми-изръмжа тя уж уверено, но прозвуча уплашено.

-Знаеш ли , че ти и тъпите ти капризи и мания , за съсипване на връзки с брат ти, съсипахте не само връзката ми, за която се борех толкова много, а съсипахте и дълго време градящия ми имидж на добро момче...