You Don't Own Me!

Глава 33

Ноща бе към края си, но не й тишината.
Детски писък оглуши всичко.

-Шш миличка, тихо, заспивай..-Но детето все така плачеше.
То търсеше и искаше майчина милувка, бе неспокойно и съмотно, както всяко дете на две години не получаващо достатъчно внимание..

-Съжалявам госпожице заспала съм и не съм я чула-нечии глас иззвъня в мрака.-Вървете да спите аз ще се се оправя..

-Тя се чуваше из цялата къща, толкова силно не бе плакала, никога до сега. И ти не я чу? Как въобще я остави сама? Защо съм те наела като не се грижиш за нея? Колко пъти ти казах, че тя не трябва да се чува, никой не трябва да разбира за нея..А ти какво? Рискуваш дълго пазената ми тайна, защото си заспала?-замахна с пръст заплашително.

-Кристина!-трети човек се намеси в разговора , но далеч не бе майка й. Този човек накара Тина да млъкне и да излезе от стаята без да казва нищо повече, а от очите й капнаха няколко сълзи...

●●●Ретроспекция●●●
-Мъртва ли е Лидия? По дяволите отговори?-изкрещя Кристина .
Детето изведнъж нададе такъв рев все едно туко що се бе преродило, сякаш сърцето му не бе спирало, то бе устояло на смърта ,въпреки че бе толкова малко, то не се бе предало. ..

-Слава богу-прошепна и я подаде на Криси.

-Махни я от тук...-избута ръцете й и се обърна на страни с отвращение...-Тя е на Джейк , не искам нищо което е на Джейк, разбра ли?
Лидия си пое дъх и кимна...Тя не знаеше какво ще стане за напред с това дете но бе сигурна ,че нищо хубаво не го чакаше..

●●●Край●●●

Джейк седеше в хола заедно с Дилън , който бе дошъл на гости за обяд.

-Е как сте и ти, и Лидия , и детото?-най сетне Джейк наруши тишината помежду тях.

-Ами добре!-отвърна Дилън плахо. Страх го бе да говори с Джейк и да не се изтърве за случилото се тези почти три години. Лидия го беше предопредила да страни и да не приказва много, защото тя знаеше , че щеше да се изтърве. А това в никакъв случай не трябваше да става!

-Добре ли си? -усетил дръпността му попита Джейк.

-Да отлично съм-намести се по удобно но дивана и избяга погледа на племенника си.

-Дилън, потиш се, а ти се потиш когато има нещо. Кажи ми какво има? Още ли не си ми простил, заради това ли е?