Подаръкът 3

474 55 7
                                    

-Съжалявам, мнооооого, Хани.-Сехун ме прегърна в гръб.

-Какво правиш?-избутах го, защото твърде много ми се беше насъбрало днес.

-Едно извинение не приемаш. Отивам да ти взема дрехите, сигурно са изсъхнали.-защо беше толкова ядосан, не трябваше ли аз да съм ядосаната тук или...може би бях груба....не знам, но знаех нещо, което щеше да сложи край на караниците ни. -Взех ти дрехите.....какво, по дяволите вършиш?

-Оппа, оппа, оппа сърдиш ли ми се....аааа, кажи, кажи ми.-бях клекнала до краката му и му дърпах блузата като детенце.

-Хаха, много момичета биха избрали в такъв момент да бъдат секси, а ти....хаха.

-Яа, направих го, за да се помирим, гадняр.-изправих се и си взех дрехите.

-Добре де, получи се, но нямаше ли да стане и така.-откопча няколко копчета от ризата и скъса малко плат от отдолу.

-Защо си късаш ризата?

-Спокойно, имам много.

-И да не го направих така, защото....ами не исках.-не се сетих де, но кой се сеща за такива неща? След това се преоблякох и най-накрая можех да тръгна, но на спокойствие.-Сехун, аз ще тръгвам.

-Ааа, добре, но нали по принцип имахме уговорена среща за днес след училище и тъй като вече е късно и утре е събота....може да я направим утре.

-Да може, ще дойда тук в 12 часа.-казах го страшно развълнувана.

-До утре, Хани.-изчаках да затвори вратата и изтичах до вкъщи. Не знам кога смятах да му кажа, че живея отсреща, но сега не беше моментът, щеше да ме помисли за луда след всичко случило се.

Вкъщи бе кочина, някой беше разхвърлил всичко. Стреснах се от шума идващ от стаята на моята приятелка, но се сетих, че това очевидно е тя.

-Мин-а ти ли си?

-Ооо Хани, да си ми виждала телефона.-дойде пред мен.

-Да всъщност.-бръкнах в задния й джоб и го искарах. Винаги.....ама винаги стои там.

-Мерси, днес ще тръгвам, ще се виждаме. И почисти малко тук, много е мръсно.-взе някакъв куфар и си тръгна, в такъв момент можех само да викам от щастие. Не че не я харесвах, но беше по-добре да бъде така.
Взех си един душ и след това си облякох пижамката.
Малко преди да си легна се сетих, че забравих да попитам Сехун за количките.(се сетих, че забравих😂😂😂) Каква съм тъпа!

Моят красив съседWhere stories live. Discover now