-Приятно ми е.-здрависах се и седнах на стола си, както и Сехун.
-Еее, явно ще работим заедно.- имаше нещо различно в Сехун. Огледах го и погледа ми се спря на нещо, което той искаше да скрие.
-Честито!-имаше годежен пръстен. Заболя ме сърцето, но не трябваше. Аз успях да го забравя, очевидно и той мен.
-Благодаря.-явно не искаше да разбирам така.
След това му подадох листче с адреса на фирмата ми.
-Ела утре в осем сутринта.-казах му и след десет минути си тръгнах. Нямах какво друго да му кажа.
Прибрах се и включих телевизора, след това седнах на дивана и започнах да осмислям случилото се.
-Значи, Сехун ще се ожени, за коя? Ревнувам ли? Не не не, отдавна го забравих, добре забравих го преди година. Но и това си е доста време, така че съм успяла да го забравя....нали???- продължих така...
- един час по-късно -
-Как успя да ме забравиии, толкова бързоооо.- плачех и пих, а от това следваше и мрънкане. Карах се на телевизора, по-точно на водещия на новините, който имаше сватбен пръстен. -Виждам го, всички го виждат, идиот такъв. -всичко това продължи доста време.
~На сутринта~
Събудих се, но това, което видях беше ужасно. Цялия ми апартамент беше изпочупен, изведнъж главата ме заболя. Започнах да прибирам всичко, когато забелязах, че съм забила токче в прозореца. Как...защо, луда ли съм, само за дето се напих! Сега трябваше да плащам затова.
Погледнах часа, защото забравих, че съм на работа. Той показваше осем и половина! Подскочих и бързо изтичах до гардероба си. Взех официални дрехи.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
След като се облякох тръгнах. Тичах като луда. Исках да спра някое такси, но никой не ми обръщаше внимание, затова направо излязох на улицата и спрях едно. Рискувах живота си, каква забава. Казах на шофьора накъде да кара, въпреки че ме гледаше като гръмнат.
-Боже закъснявам и то много, как ще погледна Сехун в очите.- бях точно до вратата, която тъкмо се отвори и ме бутна и аз залитнах назад. Щях да падна, но нечия ръка се уви около кръста ми и ме хвана.
Погледнах към човека и...и отново тази мазна усмивка.
-Доста св позабави Хани.- изправих се.
-Съжалявам, имах важна среща.-поклоних се колкото и да не исках. Сехун ми обърна гръб и си тръгна, а аз направих физиономия без да ме види. Беше се променил и то доста, беше станал доста груб. Влязох в голямата сграда, когато влязох в офиса си. Там имаше имаше папка, отворих я и видях няколко рисунки. Последната беше най-красива.
~Гледна точка на Сехун~
Бях пред колата си, когато се сетих, че забравих да взема нещо, което Хани не бива да вижда. Затичах се и нахлух в офиса й. Тя се обърна към мен с папката ми в ръце. Взех я и си тръгнах без да казвам и дума. Хани не бива да вижда това.
~~~~~~~~~~~~~~ Забавих се доста, но мисля, че главата се получи добре, въпреки че училището просто ми изсуши мозъка отвсякъде. Надявам се да ви хареса😘.
