Моят красив съсед

Подаръкът 5

-"А искаш ли?"-иска да сме заедно, не, не шегува се.

-"Ха-Ха каква шега."

-"А тогава искаш ли да ме опипваш още, сладурче?"

-"Не, лека нощ"

-"Лека Хани"

Този разговор беше странен.

Понеделничната сутрин се събудих от алармата си, изправих се и се оправих. Закусих набързо и излязох съвсем внимателно от къщата си.
Стигнах в училище и ми идеше да върна времето назад, защото ми се спеше. Видях Боми и отидох при нея.

-Хей, Бом.

-Ооо Хани, къде беше през уикенда.

-Никъде, защо, слух ли има?-изплаших се доста.

-Не просто те търсих.

-Боми чао, съсипа ми настроението, още повече.

-Съжалявам.

Първият час започна, но ми се спеше, затова се подпрях на ръката си. Чух звънеца и се стреснах, явно бях заспала на чина. Тръгнах по коридора, когато някой ме дръпна за ръката. Това беше Сехун, защо ли не се изненадвам, само той е толкова груб. Заведе ме зад училището и ме притисна до стената. Бях твърде уморена за това нещо.

-Какво....искаш?-просто го попитах без да му мисля.

-Яа, защо не ми отговори на обаждането в неделя?

-Спеше ми се, дори не знаех , че си ти.-така си беше в неделя мързелувах.-Притесни ли се за мен, ааа?

-Да много.

-Ооу добре пусни ме.-Сехун ме пусна, а аз легнах на една пейка като бездомник и се опитах да заспя.

-Яа, ще закъснеем за час, ставай.-Сехун започна ме ръчка с пръст.-Виждам ти под полата, сладурче.-веднага се изправих, бях забравила, че съм с пола.

-Да тръгваме.

Влязохме в часа, а мен ме притесняваше, че Сехун ме зяпаше като луд през цялото време. Погледът му ме изгаряше вътрешно.

След часа си изкарах телефона и се сетих за снимката, но беше късно, Боми я видя.

-Момиче какво по дяволите.....

-Не казвай моля те, моля.

-Да не би да сте го направили или сте гаджета?

-Не Боми, нищо подобно.-след като обедих Боми си върнах телефона в чантата си.
Денят мина нормално.

~Ден преди рождения ден на Сехун~

Оставаше само ден и се притеснявах за подаръка си. На следващия ден(понеделник) всички щяха да носят скъпи подаръци, а аз просто едни колички. Тогава Сехун ми писа.

-"Ей, сладурче"

-"Хей"

-"Хайде да се видим, сега, скучно ми е"

-"Сехун късно е"

-"Тогава ще ти пиша"

-"Добре, може ли да не отговарям"

-"Не. Какво ми взе за утре"

-"Какво е утре?"-реших да се пошегувам с него.

-"Яа знам, че знаеш."

-"Изненада е"

-"Сладурчето можело да крие тайни."

-"Оппа"

-"Ммм"

-"Лека нощ"

-"Лека нощ, сладурче. Да сънуваш мен."

-"Няма"

Събудих се по-рано. Дрън-дрън оправих се и т.н.
Бях в училище с подаръка в ръце, бях го опаковала в лилаво.

-СЛАДУРЧЕ!!!-чух Сехун да ме вика. Той дотича при мен.-Какво ми взе?

-Ето, може да не ти хареса.
Отвори го и видях сълзи в очите му.-Толкова ли е зле?

-Не, не, просто, майка ми ми подаряваше такива всеки път, когато се връщаше от чужбина. Благодаря ти.-прегърна ме, но аз го бутнах.

-Защо плачеш?

-Просто родителите ми не са си идвали от година, заради работата.-тогава и аз го прегърнах, защото ми стана тъжно, а знаех какво е чувството.

-Сехун.

-Да...

-Пусни ме и ела зад училище, защото някой ще си помисли нещо.

-Или пък е за друго.

-Отвратителен си!

-Да, но ме харесваш такъв, нали?

-Кой е казал, че те харесвам?

-Хани-а, така е нали?

-Не-отидохме зад училище, но Сехун се беше ядосал.-Яа, не ми се сърди!-започнах да му щипя бузите, чувствах се като негово гадже.

-Искам да си използвам желанието.

-Добре казвай.

-Целуни ме.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Вече нямам идея какви ги измислям, мисля, че полудявам във вкъщи.
Тази част е по-кратка, но се надявам да ви хареса.