Останалото от седмицата мина нормално, върнах и горницата на Сехун.
Вече беше събота и реших да се поразходя в парка, защото времето беше хубаво. Имаше само един проблем, не знаех какво да облека(сега погледнете снимката горе, това е главната героиня) Започнах да търся слагах и грим и пробвах дрехи, всичко стана на купчина върху мен.
~От името на Сехун~
Разхождах се в парка, за да осмисля случващото се с Хани. След мъничко я видях да си завързва обувките.
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
-Съдба защо ми причиняващ това?-скрих се зад едни храсти и я следях като някой преследвач. Видях я как яде, да пие сок. Наблюдавах всяко нейно движение....определено ми липсваше. Седнах на една пейка и явно съм заспал, защото Хани ме гледаше от отгоре.
-Какво правиш тук?-попита ме тя.
-Не може ли да се разходя в парка....ха.
-Не може, защото това не е парка.-огледах се, бях пред нейната къща на нейната пейка, тук ли съм заспал, ужас.(понякога пред къщите има пейки)
-Не съм забелязал.-станах и щях да си тръгна, но Хани ме хвана за ръката.
-Някога ще ми простиш ли? Знам, че не си плейбой. Имам Сухо, който да ми казва всичко.-ахх, отново Сухо ме издаде.
-Къхъм.-изкашлях се и се опитах да кажа колкото се може по тихо.-Може би.-казах с наведена глава.
-Наистина.-Хани се зарадва и ме прегърна, аз само стоях като изплашена котка.
-Пусни...ме.-вътрешно не исках, но сега трябва да бъда гаден. Тогава Хани се отдръпна и ми стисна бузите, а след това ме целуна.
-Ще чакам да ми простиш напълно.-каза тя и отново ме целуна.
~~~~~~~~~~~~~~~ Деца, не си мислете, че това е краят. Главата е кратка, но имах срок. Посвещавам я на lavasmile12 Преди да си изолирана от света.😂
