Отивах към офиса на Хани, защото трябваше да започнем с дрехите. Нямахме много време до крайния срок. Почуках на вратата, но никой не ми отвори. Затова открехнах леко, погледнах и видях Хани да спи на бюрото си. Влязох вътре и затворих вратата след себе си. Погледнах разхвърленото бюро, но на една ми се спря погледа. Беше точно под Хани, затова надигнаха леко главата й, но се събуди!
-Яа, яа, яа, какви ги вършиш?-не отговорих, а просто взех залепналата рисунка от лицето й. Беше мокра от лигите й.
-Как може да спиш като бебе, -айшш!-ядосах се, но роклята, която беше нарисувала наистина ми привлече вниманието.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Беше красива, елегантна.....перфектна за главния модел. Хани взе скицата от ръцете ми и я прибра в папката си.
-Значи вече си започнала дрехите. Мислех, че трябва заедно да ги измислим.- спрях я с ръка, точно преди да отвори вратата.
~От името на Хани~
И какво като бях започнала без него, нямаме време.... Опитах да изляза от стаята, но Сехун ме дръпна за ръката. Приближи ме максимално до себе си, не биваше, но защо се чувствах защитена от всичко? Не исках старите ми чувства да се върнат, не искам пак да бъда наранена. Погледнах го в очите, както и той мен, просто седяхме така. Все едно очите му ми разказваха всичко, което му се е случило. Исках да го прегърна, да го целуна, точно сега, но нещо ме спираше. Сехун ми хвана лицето, наведе се към мен. Аз затворих очи, усещах, че е на милиметри от мен. Всякаш цялата ми предишна болка изчезна и то само за части от секундата, в която Сехун ме целуна нежно.
~~~~~~~~~~~~~~~~~ Кратко е, но мисля, че ще ви хареса. Почти не ми остава време. Остават малко глави, може би, още и аз не съм решила, мозъка ми решава на момента 😂😂😂
