-Обичам те.- в този миг падна камък от сърцето ми. Единствено ме притесняваше това, че Сехун може да не чувства същото.
-И аз те обичам Хани, но...- защо трябваше да има "но", винаги това "но" разваля всичко!
-К-какво?- вече треперех от притеснение. Сехун вдигна едната си ръка и показа годежния пръстен. Напълно бях забравила, какво ми беше в ума, та той е сгоден, а аз си признах любовта. - Ха...ама, че съм глупачка, трябваше да се сетя.-очите ми започнаха да се насълзяват.
-Не си глупачка!
-Ти ще се жениш, защо ме обичаш?
-Всичко е уредено, ще мога да откажа, ще бъдем пак заедно, само трябва да ми помогнеш.- не знаех какво имаше предвид, но изражението му беше толкова сигурно.
-Уреден брак? Ясно...И как да ти помогна?- тогава Сехун се усмихна, знаеше, че може да разчита на мен.
~Седмица по-късно от името на Сехун~
С Хани вече бяхме измислили плана, само трябваше да го направим без грешка.
Чаках годеницата си с родителите си, защото оставаше малко време до сватбата. Те искаха всичко да е перфектно, въпреки че дори не знаеха за кого се женя. Пукаше им само за пари.
След десет минути тя вече идваше насам, беше прекрасна както винаги.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
~От името на Хани~
А да, планът: "-Хани ще трябва да убедя годеницата си да не се женим. Тя не ме харесва, аз не я харесвам. Всичко е уредено от родителите ни. -Разбрах, сега отивай на масата и ѝ кажи, че не я искаш за жена!-видях как Сехун отива към нея, а тя го гледаше със злобен поглед. Когато вече бях един до друг.....Тя му удари шамар?! След това си махна пръстена и си тръгна... -Не беше трудно.-каза Сехун със зачервена буза. -Явно не е трудно да спреш уреден брак.-двамата си тръгнахме доста объркани от случилото се."
Влязох в заведението, в което Сехун ме чакаше. След като го видях, отидох до масата, където беше той. Родителите му ми се усмихваха, засега...
-Омма, аппа това е Хани.-изведнъж усмивките им изчезнаха, може би се досетиха какво се случва. Очаквах да настане драма, но не се случи. Седнах до Сехун и започнахме да говорим с родителите му, обяснихме им всичко и те ни разбраха!? Има добри родители.
След като приключихме със Сехун отидохме до студиото, там обсъдихме модното шоу. Оставаше една седмица, всички модели бяха готови, залата също беше украсена, но аз се притеснявах.
~~~~~~~~~~~~~~~~ Тая глава беше скучна.....Реших да не ви моята повече с драми, затова минах по милия път. Разреших проблемите и трябва да ви кажа.....ОСТАВА ЕДНА ГЛАВА!!!!!
