Werewolf Bad Boy

I mean, I'm practically his girlfriend, right?

Selena's POV

Следващите няколко дни в училище минаха бавно. Нищо интересно не се случи, а и Джейсън не идваше, тъй като явно "не се чувстваше добре". Но ми пишеше на всеки час, за да ми напомни, че мисли за мен.

Докато ходех по коридора в петък сутрин, бях изненадана да видя моето красиво момче да стои пред шкафчето си с неговите приятели. Усмихнах се на гледката как се усмихва с приятелите си. Усмивката му беше перфектна. Не можах да се взирам повече в него, тъй като Али ме побутна, промърморвайки.

- Приличаш на психопат.

Преди да успея да кажа нещо, всички момчета насочиха погледите си към офиса. Свих веждите си и бавно погледнах натам, виждайки високо русо момиче. Огледах я, беше облечена в шорти и бял топ, а косата ѝ се спускаше по рамената.

Беше ужасно красива..

Погледнах отново към Джейсън и захапах вътрешната страна на бузата си, виждайки го как я гледаше.

Там отиде и самочувствието ми.

Тя се усмихна на секретарката, преди да излезе в коридора, гледайки програмата си. Стомахът ми се преобърна, когато погледна към Джейсън и му се усмихна, приближавайки се до групичката му приятели. Размениха си няколко думи преди тя да си тръгне. Прехапах устната си и се обърнах, въведох комбинацията на шкафчето ми, взех учебниците си, затворих шкафчето си и се обърнах, подскачайки и заставайки лице в лице с Джейсън.

Дишането ми се зачести, когато осъзнах, че ръцете ми лежат върху гърдите му.

-Боже, изплаши ме.- издишах.

Очите му се взираха в моите, докато се усмихваше широко.

- Много ми липсваше.

Погледнах нагоре към него и се усмихнах.

- И ти ми липсваше..

Прехапах устната си и бавно отдръпнах ръцете си от гърдите му, поради някаква причина обвих ръце около тялото му и го придърпах, прегръщайки го. Силните му ръце се увиха около мен, докато главата ми лежеше върху гърдите му, а очите ми бяха затворени.

- Не може ли да останем така завинаги?- промърмори в косата ми.

- Не възразявам.- прошепнах, сгушвайки се повече в него.

Бяхме по средата на коридора, но ръцете му ме караха да се чувствам все едно сме единствените хора на земята.