Selena's POV
На следващата сутрин се събудих от почукването на вратата. Изстенах и станах от леглото, тръгвайки към вратата и я отворих без дори да ме интересува как изглеждам. Очите ми станаха като цепленки, когато видях Блейк с най-малко три дузини червени рози в ръцете му. Лека усмивка се оформи на лицето му, а аз отстъпих крачка назад и погледнах към леглото, където лежеше дълбоко заспалия Джейсън, като слаби хъркания напускаха устните му. Сърцето ми запърха при тази гледка и погледнах отново към Блейк преди да го избутам в гърдите, изкарвайки го от стаята. Грабнах ключа от малката масичка до вратата преди да изляза от стаята и да затворя вратата след себе си. Чух как ключалката изщрака и очите ми срещнаха Блейк.
- Какво, по дяволите?
- Тези са за теб.- заяви той и се опита да ми ги даде.- Знам колко много обичаш червените.
- Всъщност обичам белите, но това няма значение. Не искам глупавите ти цветя, Блейк, така че какво правиш тук?
Той облиза устните си и очите му погледнаха моите.
- Липсваше ми, СелБел.- свих се заради прякора, който използва.- Имам предвид, много повече от преди.
Дадох му една раздразнена усмивка и се облегнах на вратата.
- Това е сладко. Приключихме ли?
- Вечеря, 18:00 часа.
Борех се с желанието да се засмея, но това се случи така или иначе. Изсмях се тихо и го погледнах.
- Явно си полудял, ако мислиш, че ще изляза с теб.
- Луд съм по теб.- отговори със същата глупава усмивка на лицето си.
- Това някаква шега ли е?- попитах.- Къде е Аштън Къчър? Слушай, това беше забавно и наистина много добре се преструваш, Блейк, но се откажи.
Въздъхна и отпусна ръцете си.
- Не се шегувам, Селена. Искам да ти се реванширам за това, което ти причиних.. Честно, промених се. Искам да ти покажа..- скъси разстоянието и преди да разбера ръката ми беше в неговата.
Веднага отдръпнах ръката си и отстъпих назад уплашено. Никога не е бил внимателен досега. Спомените се върнаха, щом погледнах в очите му.
- Блейк, моля те, спри!- умолявах го, щом разби още една чаша.
- Казах ти да измиеш шибаните чинии, а ти не го направи, защото.. Трябваше да говориш с Али?
YOU ARE READING
Werewolf Bad Boy
Fanfiction"Шшшт..." Гласът му изпрати тръпки по гръбнака ми, а ръцете му се движеха надолу към кръста ми. "Не крещи. Няма да те нараня. Аз никога няма да те нараня. Ти си моята половинка. Ти си моя завинаги." Историята е превод!
