Светнах всички лампи в тристайния си апартамент, надявайки се да намеря котарака в някой ъгъл. Но аз не бях от хората с късмет.
- Шунка?! Писи, писи, писи! Ела тук малоумен котарак такъв! - всичко това бе изречено с лепкащо сладникав глас. Обикалях стаите, носейки купичката му, в която бях сложила от гранулите и през пет секунди я раздрусвах, но Шунчо го нямаше.
Започвах да се паникьосвам. Отключих вратата и излязох в коридора. Продължавах да лънгъркам с купичката.
Колкото и да ми беше неудобно, трябваше да попитам съседите дали са го виждали...
Почуках на вратата на възрастната госпожа Карло. Горката жена сигурно вече спеше, а аз блъсках по вратата и'.
Почуках отново по-тихо и въздъхвайки се заизкачвах към втория етаж. Той всъщност трябваше да се брои като трети, но първия етаж, входа бе като приземен и не се броеше.
Вратата на Мигел бе покрита с различни петна, белези и драскотини, получени при... различни обстоятелства.
Почуках на вратата и зачаках. Кух звук от паднал предмет, мърморене и стъпки. Чу се звук от завъртане на ключ и вратата се отвори.
Показа се Мигел облечен в мръсна тениска и раздърпан анцунг. Щом ме видя по лицето му плъзна дразнещата усмивка на двадесет годишно момче, търсещо временна компания. А аз със сигурност не търсех това, особенно в момента.
- Здравей белла!
- Здрасти Мигел. Да си виждал случайно котарака ми?
- Искам ми се... - намръщих се.
- Питам сериозно! Няма го от сутринта.
- Провери ли в банята? Може да си го затворила там.
- Не... добре. Съжалявам за безпокойството.
- За теб винаги! - усмихнах се на криво и слязох по стълбите на моя етаж.
Влязох в апартамента и започнах да обикалям. Къде можеше да е отишла тази котка?!?
Отидох в кухнята и отворих прозореца, за да влезе въздух. Извадих главата си на вън и огледах улицата през листата на цветятя по процореца.
Не беше високо... дали Шунчо не беше скочил долу?
Навън все още не се бе стъмнило напълно. Погледнах часовника и видях, че часът е осем и три.
Нахлузих си маратонките и излязох, забравяйки дори да заключа.
По улицата, все още, минаваха хора, но със сигурност бе по-тихо. Закрачих надолу по улицата надничах зад саксии, столове и контейнери. Обикалях и в малките улички. Слязох и в уличката на Фи, но и там не го открих.
Обикалях от около час, но не намирах котарака никъде.
С много колебания се прибрах в апартамента. Може би на сутринта щях да го намеря.
~~~~~~~~~~~~~~~~~
7:30 Алармата ме събуди от сладкия сън, в който целувах гоаподин Адонис.
8:00 Вече изпила чашата кафе се обличам в бял потник и черни дънки.
8:30 Наблъсквам всички простотии, които съм извадила от чантата си, в търсене на ключодържателя Спондж Боб.
8:35 Вървя забързано по улиците и се оглеждам за Шунчо.
9:00 Навряла съм се зад един контейнер, защото ми се е сторило, че съм видяла Шунчо.
9:30 Най-накрая съм в библиотеката, и извинявайки се на Рене, изтърсвам прахоляка от потника си.
