School for good girls

Chapter 3

След биенето на звънеца за последния час много бавно започнах да си събирам нещата и да ги прибирам в чантата.Още по-бавно започнах да суркам крака до другия край на сградата.Исках да ядосам историка,като се мотая излишно.

-Хей,Мад,какво става?-срещна ме Ник.-Ще се видим ли после?

-Толкова много съжалявам,Ник,но няма да мога,заради случката с Виктор Уайтс.-изсумтях.-Трябва да отида в кабинета му и като го гледам какъв е дръвник няма да ме пусне скоро.Искаш ли да го оставим за утре?

Ник беше мил,сигурна съм,че ще ме разбере.Така и стана.Той се усмихна и кимна в съгласие.Закрачих бавно,бавно към кабинета по история.

-Какво ги суркаш тези крака,все едно отиваш на заточение?-ухили се Ема и изникна пред мен.

-Точно на такова отивам.

-Стига де.Може да те вика,за да види какво имаш под полата.-засмя се тя.

-Защото там се крие върховна изненада.Нещо,което никога не е виждал...-засмях се на свой ред.Бях убедена,че този е някакъв намръщен секс бог.Колкото и да го ненавиждах към този момент,не можех да не призная очевидните неща.

-Късмет,Мади.Знаеш,че,ако стане напечено винаги можеш да кажеш на баща ти да го застреля.-пропя и изчезна нанякъде.

Да,обаче,този исках аз да го застрелям.Бях сигурна,че след този разговор ще си обявим война.И нямах търпение тази война да започне,защото криех много козове в ръкава си.

-Брей,тъкмо си мислех,че те е дострашало и няма да дойдеш,Маделин.-каза Сексапил Историков,когато влязох в кабинета.

-Мен?Страх?Не ме познавате ,господин Уайт.

-Така е.Не искам и да се запознавам с теб,но обстоятелствата са такива.-скръсти ръце и се облегна на бюрото.

Оставих чантата си на първата маса и седнах придвидливо върху масата.Исках да го ядосам.Божичко как само исках да го извадя извън кожата му от яд.

-Аз винаги съм повод за скандали,господине.-реших да съм искрена.-Трябва да сте наясно с това.Всички са наясно с това.

-Уау,изплаших се.-каза съркастично.-Нали осъзнаваш,че не си в епизод на "Клюкарката" и не ми дреме дали момиченцата в гимназията ги е шубе от теб.Аз искам в мое присъствие да спазваш някакво приличие и да имаш респект.

Да,обаче уважението трябваше да се спечели.Той никога нямаше да спечели моето с тези негови думи и заключения.Не можеше още от първия час да ме обижда без причина,а после да иска уважение.

-Аз спазвам приличие.Вие изобщо не сте ме виждали неприлична.-подпалих.-Какво бях направила?Смях се.Това,от кога е неприлично?Плюс това бяхме в междучасие.Седнала съм върху масата,голяма работа!Кой знае колко мацки сте изчукали върху масите,но беше голям проблем,че аз съм седнала там по време на междучасие!И,накрая ви залях със супа.Да,без да искам!Нямам очи на гърба,можех да залея всеки друг!Просто вие бяхте там.Аз какво да направя,че бяхте зад мен,докато се обръщах,държаща гадна супа!?

Ръкомахах като невидяла.Бях права,мамка му,бях напълно права.Не бях направила нищо нередно,а той ме унижаваше пред всички.Как ли не ще му пера дрехите!Ако мама беше на мое място тоя щеше да си плюе зъбите.Трябваше да и се обадя и да и поискам съвет как да се оправя с него.Кейти винаги имаше отговори за всичко.

-Аз съм учител,Маделин!-натърти той на думите си.-Нямаш никакво право да се държиш по този вулгарен начин в присъствието ми или дс ми говориш така.Просто искам от теб уважение,обаче ти не искаш да покажеш такова по какъвто и да било начин.

-Вие не сте заслужил уважението ми.-казах хапливо и тръгнах към вратата,за да изляза.-Довиждане,господин Уайт!

С крайчеца на окото си видях как се пресяга за нещо зад гърба му.Нещо,вмъкнато в джинсите му.Там,можеше да стои само пистолет.Машината в мен се събуди със светкавични реакции.

-Ах,ти,жалък...-казах тихо,хвърлих чантата си и за по-малко от няколко секунди го съборих на земята,блъскайки го в гърдите.

Той падна по гръб и аз седнах на краката му,за да му попреча да стане.С двете си ръце приковах неговите към пода.Изпънах крак напред и притиснах с подметката си гърлото му,така че изобщо да не може да мръдне.

-Казаха ми,че си като робот,но да го видя и усетя...за мен е удоволствие,госпожице Стайлс.-засмя се под мен.-Но и аз не съм за изхвърляне.

Пеи тези си думи той се измъкна.Как,по дяволите се измъкна?Това беше,защото се разсеях за секунда от думите му.Най-голямата грешка бе да се разсеяш.Така преднината се губеше моментално.

Сега той седеше върху мен,но не беше нужно да притиска гърлото ми,защото беше достатъчно по-тежък от мен.Беше се надвесил над мен и се хилеше.

-За кого работиш,нещастник скапан.Ще те убия,кълна се, ще те убия.-просъсках в лицето му.Вдигнах крака си,доколкот можах и го ударих силно в гърба.

-Мама му стара!-изохка той,но не отпусна хватката.-Остави ме да говоря преди да си ми счупила гръбнака.

-Изкушавам се да направя тъкмо обратното.-казах и го ударих още веднъж.

Той залитна и това даде преднина на мен.Изправих се,измъкнах пистолета му и го насочих към гърдите му.Той просто повдигна вежди.

-Добре,добре...-вдигна ръце.-Леле,колко си откачена.

Представа нямаше.Исках само да разбера за кого работи и щях да му надупча секси задника.Жалко за задника,беше хубав.Трябваше да го убия и да се обадя на нашите,за да се разберем какво ще правим с тялото му.

-Говори бе,червей!-ритнах го в ребрата.

-Ще ти спукам задника от бой,ако още веднъж ме ритнеш или наречеш по някакъв оскърбителен начин.Аз съм от тайните служби,глупачке.Тук съм,за да те защитя.

-Да бе,аз пък съм Памела Андерсън.-изсмях се.-Къде ти е значката?

Той бръкна в дънките си отново,а аз дръпнах предпазителя на пистолета.Ако изкараше още някое оръжие щеше да е на късмет.Който стреля пръв.

-Няма да изкарам друг пистолет,Маделин.-разгада мислите ми.Бръкна в джоба си и ми показа значката.-Доволна ли си?

-Не.Все още искам да ти пръсна главата.Изкара ми акъла.-изръмжах и хвърлих пистолета.

-Просто исках да ти видя реакцията и да разбера колко точно си добра.Дали наистина си детето-чудо или просто те прехвалват.-засмя се и си прибра пистолета.-Трябва да кажа,че съм изумен.В момента аз съм най-добрия агент,а ти просто ме размаза като муха на пода.

-Какво да кажа,дължи се на здрави тренировки.-скръстих ръце и седнах на стола.-Щом съм детето -чудо,ти защо си ми?Какво става?

-Търсят те.100% сигурни сме,че има пробив в училището и те търсят.-намръщи се.

-Кой ме търси и защо?

-Това е лошото.Не знаем кой е.Може да е всеки,разбираш ли?Не знаем кога ще предприеме някакви действия,не знаем и дали изобщо ще предприеме някакви действия или просто те следи,за да докладва.И в двата случая е лошо,защото сме с вързани ръце.За това съм тук,за да разбера какво става,за да те държа под око.-каза замислено.

-Защо нашите не са ми казали нищо за теб и идването ти?Можеха да ме предупредят,а не да реагирам така!-ядосах се още повече.Нашите никога нищо не криеха от мен.

-Виж...Маделин....майка ти и баща ти...те...изчезнаха.-промълви притеснено Виктор.

-Моля?-смръщих се.-Как така изчезнаха?Къде са отишли?На някаква мисия ли са?

-Маделин...в неизвестност са.Няма ги.Проследяващите устройства не ги засичат,кредитните им карти,колите...нищо...всичко е непокътнато,сякаш са се изпарили от лицето на земята.

-Не...това е невъзможно,те не биха отишли никъде,без да ми кажат.-промълвих.Усещах как започвам да се задушавам,сякаш някой ме стискаше за гърлото.-Трябва да има някаква грешка.Трябва да им се обадя,ще им се обадя.

-Маделин...няма ги.Дори и да се обадиш,няма да вдигнат.Кейти и Хари ги няма.Или някой ги е заловил...или...или са мъртви,за това съм тук.Мислим,че каквото и да е станало,каквото и да са им сторили,същите хора сега търсят теб.Не можем да им позволим да се доберът до теб.Прекалено си важна.

Не!Отказвах да приема това,което ми казваше.Майка ми и баща ми никога не биха ме оставили.Майка ми и баща ми бяха най-добрите.Никой не можеше да ги залови.А,мъртви?Това граничеше с абсурда.Родителите ми бяха живи и щях да ги намеря.Щях да направя всичко,за да ги открия.

-Майка ми и баща ми са живи!-изкрещях.-А,вие,скапаните агенти от ЦРУ,вместо да идвате да ме наглеждате ще е най-добре да си стегнете задниците и да започнете да претърсвате всяко кътче за тях.Аз мога да се оправя и сама.

Тръгнах безцелно по коридора.Бях на път да се срина.Не беше възможно.Не можеше да ги няма.Не можеше.Това бяха Кейти и Хари,те бяха най-добрите.Те винаги успяваха.Това бяха мама и татко,не можеше да ги няма.Господи!

Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми.Те бяха живи,всичко щеше да е наред.Всичко щеше да се оправи.Думите на майка ми започнаха да изплуват в главата ми "И,някой ден,ако ни няма,Мад,ти ще трябва да се оправяш сама и аз знам,че ще успееш".Не,мамо,няма да се справям сама,защото ще ви намеря,по дяволите!

***********
Ето ви още една глава за днес,защото ви обичам.
В тази история както ви казах темпото ще е много скорострелно.Ето,вече  3 та глава,а екшъна започна.
Искам много гласове и коментари.
Обичам ви 💕.