School for good girls

Chapter 24

За секунди целия под бе осеян в дрехите ни.Пръстите му оставяха горещи следи по тялото ми.Зъбите му се забиваха в плътта ми,а моите нокти в гърба му.Бяхме водени от някакъв див,първичен инстинкт.Бяхме плетеница от крака,ръце,зъби,нокти,целувки,стонове,въздишки и пълна лудост.

*******

Уайтс влезе в банята,а аз се изстрелях скорострелни в стаята на Ема и Шарлот.Взех да блъскам по вратата докато ми отворят.Ема отвори сънено и ме изгледа ядосано.

-Какво си се разблъскала в 1 през нощта,при положение,че утре ни чака важна мисия?

-Спах с Виктор.

За секунди се събуди.Опули се насреща ми и ми направи място,за да вляза.Шарлот търкаше сънено очи в леглото.Седнах на ръба на леглото.

-КАКВО СИ НАПРАВИЛА?-разкрещя се Ема.

-Да,знам.Спести си тирадата.Знам,че е огромна,колосална,животозастрашаваща и апокалиптична грешка,но е факт.

Шарлот местеше недоумяващ поглед между двете ни.Явно не беше чула бомбата,която пуснах преди секунди пред вратата.

-Ти си превъртяла!Сега ли беше момента?Преди мисията?-не спираше да ми крещи тя.

-Престани,по дяволите!-избухнах.-Дойдох да ви кажа,защото сте ми приятелки и защото ще искам съвет,а ти не си спряла да крещиш!

-Някой ще ми каже ли за какво става въпрос.-продума Шарлот.

-Спах с Уайтс.

-КАКВО?!?!?-така се изкрещя,че вероятно целия хотел разбра.

Простенох и скрих ръце в шепи.Какви ги вършех?Къде ми беше акъла,че спах с Уайтс.Утре ни чакаше мисия,майка ми избяга от мен,ударих Джер в лицето и накрая взех та изчуках Виктор!

-Добре,нека се успокоим за минутка,няма смисъл от истерии,вече си спала с него.-каза Ема накрая.-Едно нещо,което се случи веднъж не е задължително да се повтори,но повтори ли се,със сигурност ще се потрети.

-Много окуражаващо,благодаря.

Доколкото бях наясно всякакви любовни авантюри в ЦРУ бяха забранени,защото това пречеше на мисията.Но,пък като се замисля майка ми и баща ми бяха женени и работеха за тях.

-И какво ще правиш сега?-попита Шарлот.-Всъщност той какво прави в момента,спи ли?

-Не знам.Когато дойдох беше в банята,може да е излязъл вече.

-И няма как чисто момичешки да не попитам...О,Боже,мой как беше?-разписка се Ема ухилена до уши.

С Шарлот започнахме да се заливаме от смях.Въпреки всички глупости с ЦРУ и мисиите и прочие,ние си бяхме момичета.Вълнуваха ни същите неща,както и момичетата с нормален живот.

-Това е Уайтс,как е било според теб?-ухилих се до уши.-ФЕ-НО-МЕ-НАЛ-НО!

-Вие нали не можете да се понасяте,какво стана?-попита Шарлот.

Не е задължително понасянето и секса да вървят ръка за ръка,нали?При нас с Виктор всичко беше объркано и наопаки,така че какъв е смисъла да търся отговор на подобни въпроси.Мотото ни беше "Живей за мига!"

-Ох,Шарлооот...-провлачих

-Много си назад с материала,бебчо.-потупа я по главата Ема.-Ти забелязала ли си ги как се гледат?От тях се излъчва такава страст,че очаквам в някой момент да избухнат като ядрена бомба и ударната вълна ще помете нас.

Дали беше права?Разбира се,че беше...През половината време с Виктор искахме да се убием,а през останалото се натискахме.Или се караме и бием или се изяждаме с целувки.Чудесни отношения,направо прекрасни.

-Може ли да остана да спя при вас?

-О,не си познала.Няма място.-засмя се Ема.-Отивай си при ебалника.Боже,наистина го изчука,нали?

Шарлот и Ема започнаха да се смеят с все глас,а аз им метнах по една възглавница.Станах и се запътих към вратата.

-Наистина ли ще ме оставите да спя при него след случилото се?

-Ако спиш изобщо.-каза Шарлот и отново взеха да се смеят.

Скапанячки.Показах им един среден пръст и излязох в коридора.Звучно тряснах вратата нарочно.Около пет минути висях пред стаята си и се чудих дали да вляза.Срам ли ме беше?А,къде ми беше срама като пъшках под него?Нахоках се наум и влязох.

Уайтс се беше проснал на почти цялото легло,при това по гол задник и беше заровил глава във възглавницата.Отдъхнах си като разбрах,че спи.Мишнах се в леглото на безопасно разстояние от него и дори му обърнах гръб.

-Беше да се похвалиш,нали...-чух приглушения му глас от възглавницата и замръзнах.

-Млъквай и заспивай.-просъсках.-Това няма да се повтори повече никога.

-Да,да,вярвай си.-засмя се и плъзна ръка около кръста ми.Размърдах се смутено и той ме стисна.-В случай,че пак избягаш.

********
Много се замотах,знам.Главата е по-кратка,знам.
И все пак,ако ви е харесала гласувайте и коментирайте.
Обичам ви и няма да закъснявам толкова вече обещавам ❤❤❤❤❤❤