Chapter 4

5.7K 504 31
                                    

Мади?-чух гласа на Джеръми,когато влязох в общежитието.Смътно осъзнах,че са се събрали в общата стая.

-Как мина срещата с Уайт,Мад?-попита Ема.

-Божичко,бяла е като платно!-възкликна Ник,който също беше там.Кога се беше събрала цялата гимназия?

-Господи,елате да чуете новините!Дават за родителите на Маделин!-викна някой,който явно не знаеше,че съм тук.

Тръгнах бавно към телевизора.Спрях точно пред него.Главата ми беше напълно празна.Всичко,което чувах и виждах сякаш беше като на забавен каданс.

-"От вчера следобед дъщерята на бившия Президент-Кейтлин Стайлс и съпругът и Хари Стайлс са в неизвестност,потвърдиха от полицията.Семейство Стайлс вкараха в затвора най-голямата престъпна мрежа в страната ни за онези години.Дали това не е отмъщението на мафията?Полицията обеща,че ще ни държи в течение с нещата.За сега е потвърдено единствено местонахождението на дъщеря им-Маделин,която учи в..."

Не можах да чуя края на репортажа,защото някой изрита телевизора и той се разби на парчета.Някой?А,извинете,този някой съм била аз.

-Мади...-започна Джереми,който се приближи и сложи ръка на рамото ми.

Избутах го от себе си,разбутах всички останали зяпачи,които ми препречваха пътя към изхода.Трябваше ми въздух.Трябваше ми нещо,на което да изкарам всичката си болка.

-Мад!-викаше някой зад мен.Или бяха няколко човека?

На кого му пукаше?Нашите ги нямаше.Затичах се към залата.Сълзите започнаха да се спускат от очите ми.Това не беше истина.

С влизането си в залата се устремих към боксовата круша в средата на помещението.Изобщо не сложих бинтовете и ръкавиците.Започнах да блъскам.Главата ми беше на път да избухне.Въртяха се едни и същи фрази като развалена грамофонна плоча."В неизвестност,Кейти и Хари Стайлс в неизвестност,от вчера,мафията,заловени,отмъщение".

"В неизвестност..."

-Ще ги намеря!-изкрещях и блъснах с всичка сила.

"Кейти и Хари Стайлс в неизвестност"

-Ще ги намеря!-изкрещях отново и запопнах да блъскам и блъскам.

"В неизвестност от вчера"

-Ще ги намеря!-не спирах да крещя и да блъскам.Вече започвах да включвам и краката си.

"Може би е отмъщението на мафията"

Блъсках и блъсках.Кокалчетата ми започваха да се разкървяват от силните удари.Не чувствах никаква болка.Не чувствах нищо.Просто удрях механично.Мозакът ми беше зациклил на една единствена дума.Отмъщение.

Отмъщение.Отмъщение.Отмъщение.Отмъщение.

Ударих крушата за последен път,поех си дълбоко въздух.Свалих ластика за коса от китката си.Вързах я високо на кок и се запътих към училищната сграда.

-Маделин!-чух гласа на Ник,зад мен.-Мади,чакай,моля те.

-Разкарай се.-казах равно.От кога имах такъв глас?Лишен от каквато и да било емоционалност?А,да,от както разбрах,че ще се трошат глави.

Блъснах вратата на главната сграда и тръгнах по коридора към кабинета на Уайтс.Той беше длъжен да ми помогне.Не,не да ми помогне.Не се нуждаех от помощ.Той беше длъжен да ми сътрудничи.

Бутнах вратата към кабинета по история и той беше там.Беше се смръщил и хапеше устни,седнал на стола зад бюрото си.Дали разбираше нещо от история,изобщо?Разбира се,че знаеше.ЦРУ пращаше само агенти,които са добре обучени.

-Госпожице Стайлс?-попита напълно дипломатически.Ясно!Ник още вървеше след мен.

-Ник,казах ти да се разкараш,по дяволите!-изръмжах.Завъртях се на пети и застанах лице в лице с него.-Изчезни!

Бях груба.Не ми пукаше.Наранявах го.Не ми пукаше.Никой нямаше представа колко наранена се чувствах аз в момента.Той се взираше в мен със съкрушено изражение.

-Говори с мен,Мад.Ще ти помогна.Сподели.Изплачи си болката и ще ти олекне.-каза той сериозно,дори тъжно.

-Да си изплаче болката?-чух,че зад мен Виктор се задави от смях.-Мислиш ли,че е възможно тя да се разплаче пред някого,Ник?Ти я познаваш от по-дълго време,аз днес я видях за пръв път и съм убеден,че няма такъв шанс.

-Трудните моменти променят хората.-каза Ник умно.-Ти не си лоша,Маделин,не се дръж така.Вярно е,че си малко груба,но си и забавна и мила,когато пожелаеш.Не се дръж гадно.

-Ник,моля те,излез.Искам да говоря за нещо с Уайтс.-казах равно.-Ще се оправя,моля те.После ще те потърся.

-За какво имаш да говориш с него в такъв момент?Той дойде днес!-недоумяваше Ник.

-Той познава родителите ми.-казах,с което разговора приключи.

Ник разбра,кимна и излезе.Ема и Шарлот бяха прави,че той не е за мен.Прекалено бързо се съгласяваше,на мен ми трябваше някой пожар.

-Трябва ми план.Ще ги намеря и ти ще ми помогнеш.-обърнах се към Виктор.

-Какво имаш предвид?-попита и веднага включи на режим за стратегическо мислене.Буквално виждах как зъбчетата в мозъка му се въртяха.

Всички агенти бяхме еднакви в някои неща и се различавахме коренно в други.Например,всички еднакво бързо превключвахме от една ситуация в друга,всички мислехме бързо и винаги стратегически,всички знаехме много езици и бяхме умни.Не всички,обаче бяхме агенти-убийци.Аз и Виктор бяхме.Убедена бях за него.Той беше като мен.Обучен от малък.Това го разбрах още на пода,докато се борихме за надмощие.

-Ще съставим стратегия,за да разберем кой е внедрен в гимназията,за да ме следи.После ще го разпитаме,както ние си знаем и,определено ще изпее всичко.Разбираме кой стои зад всичко.Докладваме на ЦРУ,те си пускат връзките и намираме нашите.После главната пешка остава без глава.-казах бързо.

-Планът ти ми харесва до последното действие.Искаш да убиеш този,който е заловил вашите?-повдигна вежди,изненадано.

-Аз не искам,аз ще го убия.Ще убия и всичките му пешки.Ще убия нещастника,който ме следи.Ще убия всеки,който се изпречи на пътя ми.Ще убия и всеки от ЦРУ,ако откажат да ми съдействат.Ще убия и теб,ако не започнеш да измисляш подробностите около плана още в тази секунда.-казах напълно сериозно.

Те ме създадоха.Те ме превърнаха в това,което съм.Тайните служби и нашите.От малка знаех,че съм,може би най-силното им оръжие,защото тези,които ни обучаваха от деца бяхме много малко.От разговорите,които подслушах от нашите,аз се справях най-добре.Аз бях детето-чудо на ЦРУ и това дете щеше да изпотроши всички играчки,докато стигне до мама и тате.

-В момента си малко страшничка да знаеш.-ухили се той.-Но,ще ти помогна.Бъди спокойна.Сега престани да привличаш внимание и се разплачи,като обикновено момиче,загубило родителите си.Влез в ролята на скърбящата Мади,отиди при директорката и помоли за визита от дядо си.Кажи,че искаш да се срещнеш и с ФБР,защото си отчаяна.За Бога,не ме карай да ти обяснявам,знаеш как се прави театър.Хайде изчезвай!-каза и махна към вратата.

*********
Брей колко съм редовна с тия глави,да не повярва човек 😂😂.
Надявам се главата да ви е харесала.Вчера беше екшън,днес е време за малко драма.
Изразете мнението си в коментарите.
Обичам ви 💟

School for good girlsWhere stories live. Discover now