Chapter 5

5.7K 557 60
                                    

Мина една седмица от изчезването на нашите.Вече една седмица се правех на ревяща,страдаща,скърбяща,страхлива,че някой ще ми направи нещо.Вече една седмица учителите ме гледаха милостиво,директорката ме пращаше при училищната психоложка.Говорех с Анди и дядо ми.Пред хората плачех и казвах колко ми е тежко,молех Анди и дядо да направят нещо.Когато останах насаме с тях им казах подробно всичко,което съм замислила.Пред приятелите ми се правех на някоя мухла,която едва ли ще се събере отново.Те ми съчувстваха и подкрепяха истински и на мен ми ставаше страшно гузно,за дето ги мамя.Ник се влачеше след мен след мен като коте и се опитваше да ме утеши.Беше досадно,съжалявам,че го казвам,но беше досадно.По време на часа ми по история Виктор ми даде един лист под предтекст,че вътре е темата ми за реферата.Беше раздал на всички.

Разгърнах бележката,когато си мислех,че никой не гледа.Едвам я разчетох.Леле,трябваше да стане доктор,а не агент.

"20:00 часа в залата.Там няма никой по това време."

-Как си,Мади?-чух гласа на Джер зад гърба ми и бързо натиках бележката в джоба на суитшъра си.

-По-добре.Все пак е петък.-усмихнах му се.-Мисля довечера да отида да потренирам малко.

-Искаш ли да дойда с теб?

-Не,не е нужно,искам да остана сама,за да си събера малко мислите,нали разбираш?-усмихнах му се.

-Разбира се,не се притеснявай.-усмихна се малко сковано.Всички ходеха на пръсти около мен.-Ще открият вашите,Мад.Недей да губиш надежда.

-Знам,Джер,знам,че ще ги намерят.

По дяволите,щях да ги намеря.Бях длъжна!Щях да се изкъпя,да се размотавам малко с приятелите си и щях да отида в залата,за да обсъдим плана с Виктор.

Влязохме в общежитието и се запътих към стаята си,подминавайки всички в общата стая.Делях стая с Ема,за това бяхме и най-добри приятелки.Така се запознахме.

Махнах скапаната униформа и влязох в банята.Докато изсипвах половин тубичка шампоан на косата си водата от душа заличаваше сълзите ми.Баща ми щеше да ми се скара,ако ме видеше да плача.Той казваше "Никой не е достатъчно добър за теб,за да плачеш заради него.Дори аз и майка ти.Дори ние не заслужаваме сълзите ти".

-Мад,вътре ли си?-чух гласа на Ема,която тропаше по вратата на банята.

-Да,Ем.Какво става?-попитах и спрях душа,за да я чуя.

-Ако си готова излез,имам съобщение за теб от господина по история.-каза с нейния глас,който тя определяше като загадъчен.

Какво пък искаше Уайтс сега?Нали вече ми беше казал в 8 да съм в залата?Ако е сменил плановете щях да го убия.Загърнах се с хавлията си и излязох от банята.

-Какво иска?-попитах,докато прибирах косата си с друга кърпа.

-Каза,че трябвало да минеш през залата в 6,защото бил объркал темата ти за реферата.Дал ти тема,която още не сме взимали.-каза и се смръщи.-Пък той щял да бъде там и да тренира.-ухили се съзаклятнически.

Тя се опитваше всячески да подобри настроението ми вече цяла седмица,за което и бях благодарна.Единствено тя се държеше с мен,както преди.Сякаш нищо не се е случило.Знаеше,че аз исках такова отношение и мо го даваше.

-Не се и съмнявам в него.-повдигнах вежди.-Прекалено е зает да изтъква недпстатъците ми,за да се сети,че ми дава грешна тема.

-Аз пък си мисля,че нарочно я е сбъркал,за да отидеш и да го видиш по мускули.-размърда вежди и се ухили.

Да,защото не бях разбрала вече на какво е способен.Бях разпитала Анди и дядо ми за него.И двамата казаха,че го наричат "Дракона".Ще питате защо дракон.Защото имаше татуиран дракон на гърба си,който видях,когато се размотаваше без тениска в столовата и защото палел бързо.После нямал гасене,обаче.Освен това бил най-добрия агент на тайните служби до сега.И бил само на 25 години.

-Все ми е тая.Ще отида,за да ми даде новата тема и може би ще го навия да се качи на ринга,за да му спукам задника на бокс.-ухилих се.Тази мисъл ме блазнеше.Дали би се съгласил,отново да премерим сили,докато обсъждаме плана.

-Ти,представяш ли си?-засмя се тя.Аз прихнах с нея.Тя се спусна и ме прегърна.-Радвам се,че се върна,Мади.Писна ми да те гледам тъжна.Всичко ще е наред,нали знаеш.

Да,знаех.Щом аз дърпам конците,нямаше какво да се обърка.Бях амбицирана,нахъсана и готова за отмъщение повече от когато и да било.

-Мина вече малко време и преосмислих нещата.-казах.-Сега съм изпълнена с надежда,че всичко ще се оправи.

-Точно така те искам!-удари с юмрук по стената.-Освен това,нали знаеш,че у нас винаги си добре приета.

Така беше.Родителите на Ема ме харесваха,което си беше цяло чудо.Майка и беше моден дизайнер,което обясняваше безупречния вкус на Ема за дрехи,а баща и беше бизнесмен.

-Спокойно,Ем,нашите ще се върнат.-казах теърдо.-Колко е часа?

-17:40.-каза,като погледна твлефона си.

-О,Боже,трябва да се оправям.-започнах да снова из стаята в търсене на някакви дрехи,подходящи за тренировка.-Ти,може да отидеш и да разпространиш новината,че кучката се завърна.От понеделник всичко ще си е по старому.Пак ще спуквам задници,нека не се радват много.

-Ето,това е моята Маделин!-плесна с ръце и изхвърча от стаята.

Въздъхнах дълбоко и сплетох мократа си коса на плитка.Обух черен клин,черно бюстие,сложих един потник върху него.Взех си сака,в който носех ръкавиците,бинтовете и водата си,обух си най-удобните маратонки и изхвърчах от стаята.

-Ти,жива ли си?-възкликна Ава,която се блъсна в мен на коридора.

-Представа нямаш как ми се живее.-отговорих и злобно.

-О,да,кървавата наследница няма грам емоция.Наплака се една седмица за мама и тате и забрави.-сви устни злобно.-Какво ли се очудвам?

-Ти,проклета глупачке недей да говориш глупости,за да не ти ритам клющавия задник до Холивуд и обратно.-викнах и се наврях в лицето и,за да съм по-заплашителна.-Чао!

Тръгнах надолу по стълбите преди да съм я набила наистина.Не знам защо започнахме да се мразим.Дали беше,защото тя по принцип беше от хората,които не харесвах или защото ми измисли прякора "кървавата наследница"?

-Ще ти дам аз една кървава наследница.-промърморих,докато вървях към залата.

Ще питате защо пък кървава наследница.Заради нашите.Баща ми беше бивш убиец,а майка ми свали мафията.Меко казано в очите на хората нашите бяха герои,но на каква цена.За хората майка ми и баща ми бяха взели свободата си,но са оставили много локви кръв след себе си.Аз им бях дете,което ще рече наследница и да...може да си направите изводите вече.Тя просто нямаше представа колко точно беше определението,което ми беше лепнала.

-Господин Уайтс?-викнах делово,когато влязох в залата,все пак не се знаеше дали наистина е сам.Всеки можеше да се е появил в последната секунда.

-Сам съм,Маделин.

-Радвам се.-хвърлих сака си върху един тепих и си изкарах бинтовете и ръкавиците-Ела да ми помогнеш.

-Не сме дошли да се бием.-каза,когато изникна пред мен.Имаше кърпа около врата си и тениската му беше подгизнала,което значеше,че вече се е бъхтил здраво преди да дойда.-Дойдохме,за да говорим за плана.

-Така ли?Мислех,че ще говорим за темата ми по история.-засмях се.-Всъщност каква е темата ми?За какво да пиша?

-За каквото и да пишеш,няма да получиш повече от 3.-ухили се и взе бинта,за да ми превържи кокалчетата.-Това,че ще работим заедно не значи,че ще те харесам.

-Спокойно,мъжки и аз не те харесвам.Ти си ми конкуренция.-дръпнах се,когато приключи с бинта и смъкнах потника си.Останах само по бюстието.-Хайде да со направим един спаринг,докато ми пееш плана.

-Хайде да се облечеш и да не ми даваш излишни поводи да ти сритам задника отново.-присви очи на среща ми.

-Отново?!До колкото си спомням последния път аз наритах твоя задник,Виктор.-повдигнах вежда и сложих ръце на кръста си.

-Добре тогава.Реванш.И да знаеш,не ми пука,че си момиче.Ще те спукам от бой,защото си го заслужаваш.-изхлузи потната си тениска през главата и си сложи ръкавиците.

По дяволите,това тяло.Навяваха ме много грешни мисли.Колко му е да се изчукам с Дракона на боксовия ринг...Аз не харесвах характера му,но него като мъж...о,харесвах го и още как!

Ухилих се и си сложих ръкавиците.Тръгнахме рамо до рамо към ринга.Когато стигнахме той дори вдигна въжетата и ме пуана да мина преди него.Какъв джентълмен само!

-Аз предлагам да включим и крака.-предложих,когато застана срещу мен.-Изпитвам физическата нужда да те наритам.

-Наританата ще си ти накрая.-много бавно започна да се движи около мен.-Относно плана...Готов е.

**
Здравейте,отново 😂.Много съм редовна,знам.
И,относно това....Не мислите ли,че заслужавам повече гласове и коментари,заради целия труд,който хвърлям по вас...пиша ви по няколко глави на ден и то дълги,пък вие мързелувате!Яяяяя се стягайте и драснете по някой коментар 😂😂.Не ви изнудвам бе,ебавам се .
Обичам ви ❤❤❤❤❤❤

School for good girlsWhere stories live. Discover now