Зад залеза

Слънцето пред моите очи

На залез слънце всички се бяха събрали отново заедно около огъня и всеки разказваше как е минал деня му . Куки раз каза за срещата си  с циганката и за припадането на Гергана , странно беше че щом спомена името и и разказа това което се беше случило с нея изведнъж Хоби смъкна широката усмивка от лицето си  погледна нагоре и въздъхна , Гери веднага го забеляза и попита :

- Хоби , добре ли си ?

Той леко сведе поглед , усмихна и се и каза :

- Да , просто съм изморен .

След ,това Джимин се обърна към Намджон и попита :

- Ами ти как си , луда глава такава .

Мони се изправи бавно , протегна ръце към огъня и каза :

- Бях по-добре преди ти да се появиш.

Тогава Куки се засмя и каза :

- Джимин , все същия само за себе си се интересува  , а Елена ти как си ?

Елена , пък дояждаше последният си залък затова след като го преглътна каза :

- Благодарение на грижите на Джин и Тае по-добре .

Тогава Джимин се засмя и каза :

- Добре , добре Джин разбирам , но Тае да те лекува уау....това си е било чудо .

Тайхюнг стрелна един яростен поглед към него и каза :

- И защо не , аз да не съм сакат .

- Ей момчета по-тихо .- каза Шуга , който вече се беше настанил да си ляга .

Единствения , който не се включи в разговора беше Хсан , той мълчаливо стоеше от страни и гледаше непознатите за него хора и се опитваше да разбере къде е попаднал и как ще се разбере с тях . Виждайки нестихващото любопитство от негова страна Елена го попита :

- А вие как се казвате ?

- Аз съм Хасан Йорданов .

Каза циганинът всички се обърнаха към него , а Хоби попита :

- Той индиец ли е ?

- Не , не циганин , той ще оправи колата .- обясни Гергана .

- Е ще си лягате ли вече или ще бърборите още?- подметна Шуга .

Всички си постелиха и легнаха около огъня , а ранените сложиха в колата . Така отмина още една нощ без звезди , без луна , мрачна нощ , която вещаеше по обрат в събитията .