Това което не виждаме с очите си , го виждаме с душата! Най-известната кпоп група се отправя на далечно пътешествие из необятната българска природа, за да открият нещо , което до сега не са виждали.
Ако искате да разберете повече следете историята...
Светло утро , прохладен морски бриз и чаша топло ароматно кафе . Само това беше нужно на Намджун , за да се унесе в мислите си . Той отпи една ведра глъдка и ноздрите му се изпълниха с аромата на топлата напитка ,стигайки чак до костите на мозъка му който усилено се бореше с някой мисли . Дали постъпих правилно ? Дали още съм техния лидер? Какво не ми стига ? Как стигнахме до края ? .Не беше чудно че си задава всички тези въпроси , защото те не го бяха оставяли от много време и сега просто искаше да си разчисти сметката с тях . Той отново стисна чашата , но този път преди да отпие се огледа в кафявата и повърхност и там видя отговора на всички въпроси . За първи път от много време успя да се види такъв какъвто искаше да е . Но дали кафето не го лъжеше , дали това не беше отражение на нечий друг образ . Той отново бързо отпи и пак погледна този път в малката чашка се оглеждаше още едно лице което току що се бе събудило. - Добро утро хьонг . -Добро утро Джимин !-поздрави го RM след което попита -защо си станал толкова рано ? Джимин не отговори , само погледна към преполовената чаша с кафе и въздъхна . Естествено на Намджун веднага му стана ясно .
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-И ти ли ? - попита го той . -Да май и аз. -започна по-малкия - не знам какво ми става , не мога да се усмихна , мисля за толкова неща на които се научих в тази страна . - Например ?-полюбопитства RM -Ами например , колко малко им трябва на едни хора от толкова малко село , за да се забавляват , а аз дори по някога на сцената не се забавлявам и с останалите вече не е както преди и момичета.... Тук той спря , защото не беше сигурен как да продължи тъй като щом споменеше момичета пред погледа му излизаше само едно . Така или иначе сега всичко беше различно . Чашата с кафето я нямаше . Слънцето започна да се показва на хоризонта и Намджун започна свойте наставления . -Джимин много пъти съм ти казвал, че не е нужно винаги да се забавляваш , бъди щастлив . Защото когато постигнеш истинското щастие то ще ти отключи вратата към забавлението . А за момичетата , да определено от както дойдоха е по -различно , но и по -забавно... Джимин се засмя тихо и попита : -Ами ти хьонг , за какво мислиш? Намджун въздъхна и започна направо: -Дали съм още вашия лидер , успях ли да ви опазя до края ?- може би това по скоро звучеше като въпрос , на който Джимин даде най-точния отговор: - Ти винаги си бил и винаги ще бъдеш ! След което пусна ръката си по перваза на терасата ,оставяйки първите слънчеви лъчи да я стоплят , а те нежно се плъзнаха, стигайки чак до прозореца на другата стая ,където трите момичета току що се събуждаха или поне двете от тях , защото едната изобщо не беше спала . Тя стоеше на леглото си опряла гръб в стената и гледаше пез прозореца . Надя и Елена се спогледаха за няколко секунди , след което Елена се приближи към седящата и попита : - Пак ли не си спала ? Гергана сякаш едва сега се събуждаше ,защото и отне доста време да се обърне и да отрони . -Та как бих могла . Въпреки че знеха че може би точно в този момент тя би искала да остане на саме и двете момичета предпочетоха да и помогнат , а и по мнение на Елена имаше цяла нощ , така че . -Добре започвай направо .-тръгна рязко Елена , но Надя я спря . -Гери ако има нещо което те тревожи можеш да ни кажеш . - Хоби или Шуга .- продължи направо Елена , но точно когато Надя отново щеше да я прекъсне Гергана се надига и отговори : -Шуга . И трите млъкнаха .Да наистина човек трудно би повярвал ,че три момичета в една стая ще млъкнат , но в този случай мълчанието беше като глъдката на Намджун , след която Гергана започна да разказва : -Снощи след като танцувах с Хоби , двамата решихме да останем до басейна , но понеже аз бях жадна той тръгна да ми носи вода и тогава дойде Шуга .- Всички притаиха дъх , а тя продължи -всичко вървеше добре , до момента в който не ме погледна и съвсем сериозно ме попита ,,Харесваш ли ме ” ? - И ти....-тръпнеше в очакване Елена . -Ами какво и аз , казах ,,Да”, защото знех че е така но след това се уплаших и побягнах без да поглеждам назад . Гергана отново погледна през прозореца , където слънцето отдавна бе изгряло ,а Надя бавно се изправи прегърна силно Гери през рамото и каза : -Разбирам те -след което и прошепна-на мен Куки вчера ми каза че ме харесва . Гергана се обърна рязко и подскочи : - Наистина ли! Ихаа , това е невероятно . -Да, нали, уникално е ! - извика Надя и трите момичета започнаха такъв луд купон още рано сутринта , че дори не чуха Ви когато влезе . -Ихаа вдигате купон без нас .-извика той И трите момичета се засмяха и казаха . -Това е момичешко парти. -Добре, когато свършиш момичешкото парти елате на закуска купонджийки такива .- каза Те след което се изплези и затвори вратата. Нищо повече не ги задържаше в тази стая и трите с бързи крачки слязоха долу където останалите вече закусваха . -А сега вие закусвате без нас . -възнегодува Елена , а Ви и отвърна подобаващо .
