Зад залеза

Нощта променя мислите...

Опитвали ли сте се някога да преброите звездите? Да разгледате всяка една от тях подробно от всеки ъгъл . А вглеждали ли сте се в облаците , които незабелязано се реят между тях , в черните пространства , които запълват небесната шир . Тази която покрива нашата земя като купол и ни пази от всякакви злини. Само помислете, ако можехте да хванете поне една от тези звезди , как бихте я използвали ? Дали за да дарите светлина на света или за да му донесете унищожение , дали ако имахме възможността да докоснем тези светлинки бихме открили истинската светлина ?

Тази , която огрява милиони хора по света , към която гледат хиляди детски очи , на която старици тихо шептят своите молитви , която пази войниците на служба и която и до този час се отразява в усмихнатото лице на едно седнало момче . И сигурно защото и той както и звездите иска да огрее със своята топлина момичето седящо до него , звездите не отвърнаха поглед от тях до края на този разговор .

- Как си ?- започна пръв той .

- Ами не знам , ти защо си тук как ме намери ?

- Хм не аз , а Елена - усмихна се той , а Гергана го попита .

- А къде е тя ?

Джимин бавно обърна глава назад и и отговори .

- Ами тя ....малко изостана .

Гергана понечи да стане от мястото си , но Джимин я хвана за ръката и гледайки я внимателно в очите със глас понесен от блясъка на една звезда настойчиво я помоли да седне обратно .Гергана погледна нагоре с жаден поглед , за да види и тя тази светлина която той самия носеше в себе си и с въздишка на уста седна отново , не отделяйки очи от бледия лунен сърп , който така силно и напомняше на някой , такава борба с мисли разум и сърце никога през живота си не бе изпитвала , тя тръсна ръце на долу и рязко се обърна към Джимин с категоричните думи:

- Не мога , не мога , край просто ще избягам .

- Гери, не можеше да избягаш , те все някога ще те открият . - каза той , но тя със същия настойчив глас му отвърна .

- Да търсят , не мога да гледам в очите , някой който е изгубил нещо заради мен .

- Но ти не си виновна .- опита се да я успокои той .

-Не , Джимин аз съм - каза тя, вдигайки поглед отново нагоре и поемайки си дълбоко въздух- не виждаш ли от както дойдох сред вас все лоши неща се случват , не мога да продължавам така и вие и Елито сте прекрасни хора , но аз ..... не мога да понеса това .