Зад залеза

Последните лъчи преди нея

Докато довършваха последната филия с лютеница най-после се завърнаха Ви и Елена . Странното в случая беше обаче , че сякаш никой не забеляза тяхното завръщане всички се бяха облегнали на колата и гледаха кой знае на къде. И така сладките приказки от преди минута се изгубиха в пресъхналата трева , само няколко отегчени и задоволителни въздишки се отрониха от нечии устни . Единствените които забелязаха завръщането на Елена и Техюнг бяха старите щурци , които със своята малка , нощна рапсодия успяха да измъкнат останалите от плена на магичният залез ,който плавно се разстилаше над пътя, огрявайки всеки един с различни мисли . Едни усещаха последните му лъчи като изгарящият пламък ,който не могат да укротят в себе си , други сякаш едва ги докосваха за да усетят началото на нещо ново , а трети търсеха себе си далеч зад залеза .

- О Елена, добрели си ?- попита пръв RM обръщайки се към нея - защо се забави толкова , притеснихме се .

- Да по-добре съм...-опита плахо да потвърди тя , след което попита на свой ред - вие хапнахте ли ?

- О да и то много добре .- каза Надя , която прибираше остатъците от храната в една торба , дали обаче от невнимание тъкмо когато щеше да прибере нещата в багажника тя изпусна цялата торба на земята . Всичко живо от тревата до пътя се втурна към нея включително и Джонгкук , който бе най-близко. Надя започна да събира храната и да се извинява за постъпката си , а Куки я овещаваше ,че имат още много храна и нищо не е направила . Последните лъчи на залязващото слънце се отразяваха в счупените на асвалта стъкла , които той събираше за да ги подаде на Надя , но когато повдигна поглед от земята остана на място. Пред него не стоеше същото свенливо и забавно момиче , сега тя се бе превърнала в кралица на пламъка. Зеленикавите и очи проблясваха като скъпоценни рубини ,откроявайки се на фона на косата и , която от руса се бе превърнала в аленочервена .

Лекото чувство на срам обаче застави Надя да попита Куки :

- Ще ми подадеш ли стъклата ?

Той протегна бързо ръце след което стана и без нищо да и каже отиде при Намджун , който стоеше на предната седалка и четеше любимата си книга , без изобщо да го изчака Джонгкук с почти заповеден тон му нареди ;

- Хьонг , ставай трябва да говорим .

И така дори без да се обадят на останалите, което не трябваше да правят те се изгубиха сред трънливте храсти . След като Куки си замина така внезапно Елена и Гергана отидоха да помогнат на Надя . Не че не можеха да го направят и по-рано , но виждайки какво става решиха да ги оставят .