Зад залеза

На морския бряг , приключения пак

Тя още спеше на леглото в ъгъла . През полупритворените и устни излизаха леки и дълбоки въздишки , които се разтваряха във прохладната утрин . Лек ветрец полъхна от открехнатия прозорец и разроши миглите ѝ , които ту леко се надигаха заедно с клепача , ту под неговата тежест отново падаха надолу. При последното надигане обаче ,тя не успя да  затвори очите си. Те блуждаеха между гардеробите ,леглата и нахвърляните дрехи докато най накрая не се спряха на нещо което бяха виждали преди много време. Едно цвете и бележка ,,Чакаме те долу”. Тя дори не смеше да протегне ръка към това което стоеше на шкафчето ѝ. Защото някога то и бе донесло толкова радост , но и болка . Бързо го вдигна и вдиша свежия му аромат , който я пренесе дни назад . Сякаш отново беше онази сутрин в , която Джин за първи път и остави розата .Погледна внимателно между листенцата и , искаше отново да зърне малките капчици които беше видяла онази сутрин , но вместо това сега аромата на цветето сякаш я задушаваше и ѝ припомняше за най- ужасните моменти с Ви , за това как той от злоба и ненавист унищожи единствения и спомен от Джин . Елена захвърли бързо цветето на страна и избяга от стаята без дори да се облече . Коридорите минаваха един след друг с миризмата не спираше да я преследва чак до долния етаж където я чакаха останалите .
- Добро утро Ели .- поздрави я Джин , но този път тя не му отговори . Гергана отиде до нея и я попита :
-Ели какво правиш , защо си по пижама .
Тя не отговори отново нищо а само изкомандва заповеднически .
- Чакайте ме тук !
След което се върна в стаята , естествено Гергана не я остави сама и тръгна плътно зад нея . И може би в този момент се питате , защо и Надя не върви зад Гергана , къде е тя . О изобщо не се безпокойте за нея . Тя също върви зад гърба на някого, показвайки му отново къде е магазина. За тях деня бе започнал с молбата ма Джонгкук да го заведе до близкия магазин. И сега отново ще се запитате ,защо им е магазин като са в хотел. Но драги мой не всичко е толкова просто , първо на нашия господин му се ядеше нещо специално , а на Надя така или иначе и бе станало навик да го води .
- Това толкова ми напомня на първия път в който ходихме за закуска , когато беше прегладнял .-каза тя с усмивка на лице ,а той се сети .
- Да и когато онази баба ми даде вафла , без да съм я молил .
-Вече ти обясних , при нас така е прието .-отговори му тя и отвори вратата на магазина . Този път не се бавеха много , защото Надя беше на касата , а и напазаруваха много по малко неща , така че скоро Джонгкук можеше отново да и благодари и тя да му даде усмивката която той чакаше цяла сутрин , а след това да сведе поглед и да каже нещо за което щеше да съжелява години напред :
- Куки аз много мислех за онова което ми каза предния ден пред хотела. - тя потърка нервно гривната която той и бе подарил и продължи - когато бяхме на онази бензиностанция и се разделяхме аз не знаех какво да правя , може би щях да те видя отново на някой екран , но дори не си представях ,че само няколко дни след това отново ще те видя в двора на баба си . Разбираш ли аз съм такава , а ти си друг .
-Как така , какво искаш да кажеш .-погледна я объркано той, мятайки торбата с покупките .
- Искам да кажа , че аз повече от всичко искам да те харесвам както и ти мен , но мисля че ще е по-добре да си останем само приятели които ходят заедно до магазина и си говорят , какво ще кажеш... .
Завърши тя след което вдигна глава и го погледна , този път обаче той гледаше надолу .Отново беше толкова объркан , тъкмо си мислеше че това което прави е правилно , дори беше убеден и сега всичко се рушеше по-бързо и от пясъчен замък . Торбата му тежеше толкова много че за миг се спря и въздъхна тежко , Надежда се приближи до него и каза:
-Съжалявам. -след което го попита .
- Куки .
Той не се надигна , тя отново повтори но по - притеснено .
- Куки .
-Да .-почти извика той .
-Нормално ли е тези момичета отсреща да ни снимат от магазина до тук .
Щом чу тези думи той бързо се изправи и каза:
-Бягай!
И двамата бързо се спуснаха по улицата , която водеше почти до плажа . Наистина Царево не беше известен много със своите уникални плажове , но точно сега те бяха идеалното място за снимки и разговори .