Princess of a Bad boy

Какъв е този цирк?!/Защо не ме харесва?

ГТНА:
Събудих се от звъненето на отвратителната ми аларма.Днес беше деня,в който се връщах към задълженията си.Разтърках очи и се изтегнах в голямото легло.Часът беше 9:17.Крис е излязъл преди около час.Моите лекции започваха от 11:00 часа.Станах бързо и влязох в банята.Съблякох пижамата и бельото си и ги пуснах в коша за пране.Влязох под душа.
След читирсет минути бях изкъпана и с изсушена коса.Избрах дрехи.Облякох черни дънки,розов пуловер с ракави,които стават широки от китката на долу и ботуши до над коляното с тънък ток в цвят,като пуловера.Взех черното си палто и розова чанта и излязох от дрешника.Косата ми беше на едри къдрици,каквато е всъщност.Грима ми се състоеше от черна спирала и розов гланц.Имах и малко фон дьо тен.Бях напълно готова.Взех ключовете за колата и излязох.Заключих вратата и отклячих джипа си.Качих се и бързо потеглих.
В 10:57 спрях пред сградата.Полазах картата си и влязох.Отново погледите бяха вперени в мен,но сега всички се чудеха защо съм толкова....облечена.Продължих да вървя напред,без да обръщам внимание на коментарите.Истината е,че от както съм с Крис,Александра е само една.Истинсата Александра!
Завих по коридора,към кабинета по Граждамско право и видях Вики.Отидох и я гушнах-Вики,толкова ми липсваше!-и двете се усмихнахме-Алии!-изпищя щастливо-Къде беше?Не сме се виждали от толкова отдавна!-щях да отговоря,но професорът влезе,съответно аз и най-добрата ми приятелка-Ще ти разкажа после,сигурна съм,че Крис ще ми позволи да те открадна за днес.-тя кимна и заехме местата си.
•••
Денят мина бавно и скучно.Сега е 14:18 и с Вики пътуваме към Крис.Аз да го видя,а тя за да отиде на работа.
След като говорих с 'гаджето си' отидох до офиса на Виктория.Казах ѝ,че може да я взема и заедно се насочихме към вкъщи.
Щом се прибрах първо отидох в дрешника си,защото трябваше да се преоблека и да отида във фирмата.От доста време не съм се появявала там.
Взех широка бяла риза,по-дълга отзад и с широки ръкави.Комбинирах я с бежова къса пола,по тялото и с Белово лачени обувки на Christian Louboutine.

Изправих косата си бях готова.Смених черното палто с бежово и черната чанта с бежов клъч и излязох,заедно с Вики.В колата и разказах за почивката,за близнаците....Щом паркирах пред сградата си.Повечето погледи се забиха в мен и приятелката ми-Али,всички ни гледат!-засмях се-Не си ли свикнала?-продължихме да ходим на високите си обувки и влязохме в сградата.Момичето на рецепция ни поздрави и отбеляза,че скоро не съм се появявала.Не и обърнах особено внимание.Асансьорът дойде и не след дълго с Вики се намирахме в моят кабинет.Тя седна на едното кресло,а аз се настаних на коженият стол,зад бюрото.-Вики от вчера си мисля по една единствена тема-Готова ли съм да бъда майка.Не знам какво ми става.Просто вчера Крис спомена нещо от този род,заради това,че се грижих за близнаците за ден.И оттогава само това ми е в главата!-оплаках се-Мисля,че има нещо.Нещо,което усещаш,подсъзнателно знаеш,че искаш да имаш дете,от него.-засмях се-Звучиш като психоложка,Вик!-и тя се засмя.
Денят мина доста бързо след като Виктория си тръгна.Подписах около 20 папки с документи и ми останаха още толкова.Телефона ми звънна.Вдигнах без да погледна кой е:
-Ало?
-Али,какво става?-притесненият глас на Крис ме накара да се засмея.
-Нищо,просто имам тооолкова много работа!-махнах с ръка за ефект,знаейки,че не може да ме види-
-Значи аз съм спасението ти!Чакам те долу!-ухилих си и погледнах през прозовеца.Черен джип беше паркиран точно до моят.Затворих телефона и оставих папката на бюрото си.
Взех чантата и якето си и бързо излязох навън.Качих се в колата и Лристиан ме целуна по устните-Липсваше ми!-целунах го пак и той потегли.Не знаех къде отиваме,но предположих-или вкъщи или у тях.Часът беше 19:30 и навън беше тъмно.Крис спря пред къщата си и слязохме едновременно.Подаде ми ръка и заедно влязохме вътре.От хола се чуваха гласове.Оставихме палтата си и влязохме.На белият диван стояха мъж и жена на около 50 години.Погледнах очудено и Кристиан развали неловката тишина-Мамо,татко,това е приятелката ми,Александра!-какво по дяволите се случва?!Да ме беше предупредил поне!Наложи се бързо да реагирам и се усмихнах,подавайки ръка към майка му.Тя ме гледаше преценяващо.Пое ръката ми и се представи-Аз съм Ан Джоунс,може да ме наричаш Ан.-усмихна се,но и малко дете би забелязало фалшвата ѝ усмивка и присторено лигавия ѝ глас.-Аз съм Джеймс Джоунс,но ми казва Джеймс!-баща му се представи,но той се държа мило,на истина,а не с фалшива усмивка.Ан все още ме гледаше като полицай,престъпник.Защо не ме харесва?Нямам представа,но ще променя това!Мислите ми бяха прекъснати от сладък глас-Вечерята е готова!-всички станахме и се насочихме към трапезарията,като аз дръпнах Кристиан и му прошепнах-Какъв е този цирк?!Можеше поне да ме предупредиш!-нямах време да довърша,защото седнахме на масата.Мислех,че най-лошата част е приключила,но сериозно грешах!