Съдбата ни дава втори шанс!

2.7K 137 13
                                    

ГТНА:
Минаха три седмици,в които се установих в Маями.Чувствам се горе долу добре.Говорих с майка ми и ѝ разказах всичко без частта със заплахите.Между друго проучих момичето,което ме накара да изоставя любовта на живота си.
Продължих да се залъгвам,че съм щастлива,дори започнах работа в един от хотелите си.Там имам доста момчета,които се надяват да им се получи с мен,но никой от тях не знае,че в сърцето ми е само той!Днес е 04.05.Рожденият му ден.Часа е 13:26 и аз съм във фирмата.Подписах последните документи и станах от белият кожен стол.Заобиколих бюрото и реших да се прибера.Ще се преоблека и ще се обадя на Ели,да се видим.Ели ми е съседка.Живеем в апартаменти един до друг.
Излязох от кабинета си и тръгнах надолу по стълбите.Този път офиса ми беше на 2 етаж и нямах кой знае каква гледка.Все тая.Слизах надолу,когато видях разплаканото момиче от рецепция.Отидох до нея-Кайли,мила,какво става?-усмихнах се и я гушнах-Брат ми!Претърпял е катастрофа!-изплака-Хей,какво правиш още тик?Тръгвай веднага!-погледна ме жално-Шефката ми не ме пуска.Каза,че няма кой да ме замести!-нови сълзи обливаха лицето ѝ-Как така?Виж,компания АP&Co е моя.Аз съм шефката и те пускам за колкото време е необходимо.Аз ще се погрижа за рецепцията.-усмихнах се,а тя ме прегърна-Страшно съм
Ви благодарна,
госпожице!Наистина не знам....-прекъснах я-Хайде тръгвай!-усмихнах се и тя кимна.Бързо стана от стълбите и изтича навън.
Обадих се на Шон,да застане на рецепция за час,да се преоблека и ще отида аз.
Вече съм вкъщи и избирам дрехи.Облякох къси дънкови панталонки,изчистена черна тениска и кафеви сандали с плетена платформа.Взех кафява чанта и сложих кафяв колан на панталонките.Бях готова.На излизане взех някой документи от вкъщи.
Вляьох в асансьора и ди направих снимка.

В 15:00 застанах на поста рецепционистка

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

В 15:00 застанах на поста рецепционистка.Всичко вървеше супер.

ГТНК:
Две седмици!Две шибани седмици!Без нея...
Не искам друга!Преди две седмици се появи Меган.Стара моя позната.Подчертавам позната,защото сме се виждали точно три пъти,на третия тя заяви,че ме обича.Когато ѝ казах,че не е взаимно тя реши да съсипе всичко.Намесваше се във всяка моя връзка и така се появи Кристиан,плейбоят.Съмнявам се,че и този път тя има нещо общо!
Всички се опитват да ме изкарат от вкъщи,да пооправят настроението ми поне малко,но не им се получава.Сега Мартин,Вики и сестра ми са вкъщи.-Брат,не може да стоиш вкъщи до живот!Трябва ти разнообразие!-Марто повтаря това от седмица,като на запис-Да,защо не отидеш в Маями?От кога не си ходил там?Ще ти се отрази добре!-сестра ми също не спираше-Виж,те са прави.Послушай ги и отиди там за малко.Спомняш ли си хотела,в който ходеше?Ще ти направя резервация от рожденият ти ден,до когато решиш.-Вики също не остана безучастна-Добре.-предадох се.

Седмицата ми а страшно бързо и сега съм на летището във Флорида.Часа е 17:32.Ще отида първо в хотела и после до един бар,в който ходех като тийнейджър.
В 17:46 таксито спря.Платих на шофьора и слязох.Взех куфара си и минах през стъклените врати.Отидох до рецепция.-Здравейте,имам резервация за.....-дъхът ми спря щом момичето се обърна.Александра!Тя просто ме гледаше.Не мърдаше,не казваше нищо.След малко обаче се осъзнах и минах отзад.Прегърнах я.Отвърна ми.Разплака се-Тръгвай си!Просто си тръгни!Не го прави по-трудно,отколкото е!-продължи да плаче.-Слънце,не знам защо си тръгна,но ако аз съм направил нещо,много съжалявам!Моля те да се върнеш с мен!-продължавах да я прегръщам,а тя да плаче-Не,тръгвай си!Не ме търси повече!-отдръпна се и забелязах коремчето ѝ,вече си личеше малко-Няма да си тръгна!Не отново,защото това ще е най-голямата грешка в живота ми!Искам те при мен!-хванах лицето ѝ в шепите си и я погледнах право в очите-Съдбата ни дава втори шанс!Да не го пропиляваме!Нямаш идея колко те обичам и колко ми беше трудно без теб!Аз съм пристрастен!Към теб и любовта ти и знам,че не си ме забравила за по-малко от месец!-сълзите ѝ отново се спускаха по бузите.Целунах я.Първо се дърпаше,но после отвърна.-Обичам те и се радвам,че дойде!Но...не мога да жертван него,заради нас.-усмихна се през сълзи и погали коремчето си.-Хайде да се качим горе.Ще ми обясниш и после се прибираме.-кимна и взе ключ,махайки на някого.Качихме се на първият етаж и влязохме в 1003 стая.Седнах на леглото и я дръпнах в мен.-Виж,колкото и да ми е трудно без теб,ще го преживея заради бебчо.Ще му разказвам за теб,за лудата ни любов...-
-А защо не порастна и с двама ни,в Ел Ей?-прегърнах я-Защото....спомняш ли си онази вечер,в която ти казах,че ще спя вкъщи,защото имам среща?.....-

ГТНА:
Разказах на Крис всичко.Прегърна ме по-силно и ме целуна.-Няма нужда да се страхуваш от Меган!Тя е просто луда,която не разбира,че обичам само теб!Няма да направи нищо на нашето малко бебе,обещавам ти.Ще ви пазя много!Само се върни в Лос Анджелис с мен!Моля те!

Princess of a Bad boyWhere stories live. Discover now