Фантоми в академията - Портал от сънища

Пролог - Изграден от пламъци

Къщата на семейство Кларк, постепенно се превръщаше в един огнен ад. Пламъците обхващаха всичко. Съседите бяха наизлезли навън, слушаха писъците и пращенето на огнените пипала. Пожарната идваше насам, но дали жив човек щеше да остане до пристигането им. Всичко беше станало твърде бързо. Всичко беше наред в тази декемврийска нощ, но изведнъж се бе чула експлозия и после огъня бе показал пипалата си, а с него и писъците бяха озвучили нощта.

Една фигура се измъкна през вратата, от която вече бяха останали само трици. Беше момче на около Шестнадесет години, изглеждаше кльощаво и слабо, имаше дълги пръсти, по които в момента се спускаха струйки кръв.

Всички познаваха момчето. То беше синът на господин Кларк, а именно Джейсън Кларк. Момчето бе известно като ранобудната птичка, която всяка сутрин озвучаваше квартала с нежните звуци на пианото. Джейсън бе много добър в това, та нали всяко лято посещаваше академията на чичо си, която беше по - скоро фабрика за пари, но поне наистина беше научил нещо там. Да всички познаваха Джейсън, но никой никога не го беше виждал така. Подгизнал от пот, целият в пепел и сажди, уплашен до смърт. Облян в кръв и мръсотия.

Джейсън се измъкна тъкмо, когато нещо зад него гръмна, карайки го да се затича. Той се хвърли в краката на съседите си, които вместо да помогнат се разпищяха. Само една жена се стрелна към момчето, като майка, готова да помогне на раненото си дете.

- Какво се случи, добре ли си? - попита госпожа Харпър, една от съседките на семейство Кларк.

- Къде са родители те ми, измъкнаха ли се? - попита момчето, без да обръща внимание на въпросите на жената, не за друго, а защото не можеше да даде отговор, не знаеше какво да каже.

В този момент се чу писък, женски писък.

- Клара! - Джейсън се обърна с лице към пламъците, готов да спаси сестра си, неговата сестра,тази която винаги го беше изкарвала извън нерви, малката му сестричка с опасните маниери.

- Какво си мислиш, че правиш? - господин Харпър стисна Джейсън в силната си хватка.

- Това е сестра ми! - отговори момчето, борейки се, макар че опитите му бяха безнадеждни.

Господин Харпър не каза нищо, просто гледаше, явно разбираше какво ще се случи с дъщерята на господин Кларк, но не можеше да пусне сина му, единственият останал невредим член на семейството, да жертва живота си, за някого, който вероятно вече бе мъртъв.

Джейсън разбра, че опитите му да се освободи бяха безнадеждни, затова просто спря да се съпротивлява, опусна се.

Но в този момент последва втори писък, още по - истеричен. Тогава Джейсън съзря възможност. С всички сили момчето се дръпна, но господин Харпър отново го спря, тогава Джейсън несъзнателно удари мъжа с лакътя си, принуждавайки го да го пусне.

След като момчето се отскубна от хватката на господина, то се стрелна към ада, който до преди час, беше негов дом. Влезе вътре и се изгуби в пламъците.

Джейсън разбираше опасността, усещаше я с кожата си, вдишваше замърсения въздух и се срещаше лице в лице с пламъците.

- Клара! - провикна се той, но никой не отговори.

Не се отказа, продължи да търси. Качи се по това, което беше останало от стълбището и се запъти към стаята на сестра си.

Още преди да я беше стигнал, съзря момичето, легнало по корем в коридора. Той се стрелна към нея и я пое в ръцете си.

- Клара! - простена при вида ѝ. Беше цялата в кръв и дишаше накъсано.

- Джей...с...сън... - тя преглътна, прокарвайки ръка по лицето му. - Аз бях...аз съм виновна! Пази го... - тя улови дланта на брат си, гледайки го в очите. - Пази го...

- Клара, кое да пазя? Клара! - той я разтресе, но тя вече беше мъртва, малката му сестричка беше мъртва.

По вените му се разнесе паника, страх скова костите му. Сега, когато нямаше за кого да мисли, трябваше да отърве собствената си кожа, но уви това изглеждаше невъзможно в момента. Беше затворник на ада, в който се беше превърнал домът му.