Никога няма да те забравя[Завършена]

Ново начало

Здравейте казвам се Моника имам зелени очички русичка косичка и наскоро ми откриха деменция(болест на мозъчните клетки).На 17 години съм,сега си оправям багажа,защото поради работата на баща ми на всеки месец два се местим в нова страна или нов континент.Забравих да спомена аз съм българка.Мама почина в пътен инцидент.Сега си оправям багажа за новата дестинация.

-Моника ще закъснеем за полета,готова ли си вече.
-Да тате идвам.Взех си багажа и се запътих към колата после към летището.
-Да ли ще се впиша в новото училище?
-Разбира се миличка дори съм ти приготвил изненада.
-Така ли обичам изненадите, каква е?
-Ако се справяш добре в училище може да те оставя да живееш в Южна Корея.
-Наистина ли?
Да.
-Благодаря благодаря,но ще ми липсва Мексико.
-Кажи чао на Мексико и здравей на Южна Корея.
-Амосео Южна Корея.

Здравейте това е първата ми книга надявам се да ви хареса,съжелявам за грешките.Мн ще се радвам ако гласувате.