Никога няма да те забравя[Завършена]

Спомням си

Минаха седем години.Лиса стана психолог и живееше с Джънкук за да му помогне.Тя не понасяше да чува историите на Джънкук за Моника.
Днес беше денят в който щяха да правят операция на Моника за де се опитат да и върнат спомените.

Ето какво се случва.

-Моника лекърят те вика.-Оведомиха я медицинската сестра и баща и.
-Добре.-Тя излезе и се запъти към лекъдкия кабинет.Влезе и се настани.
-Така операцията ще започне след 10 минути.Ще протече един час.Ако всичко мине както трябва ще си спомниш всичко веднага след като приключи.
Иначе как се чустваш?
-Аами притеснена.
-Не се в притеснявай.Да вървим.-Лекарят ги поведе към операционната и Моника се настани.Сложиха и приспивателно и тя мигновенно се отпусна.Лампите в голямото помещение огаснаха и светна само една лампа.Около заспалото  и тяло се появиха десет сестри който щяха да помагат на хирурзите.

При Джънкук

Лиса си играеше нещо на телефона и чакаше Куки да се събуди.Минаваше дванайсет на обят и той с гръм и трясък слезна долу при Лиса.
-Лиса,Моника тя тук ли е?
-Офф писана ми вече,Моника,Моника.Няма я някъде из света е минаха седем години не свикна ли да я няма.
-Аз просто..отново я сънувах.-Лиса се приближе към него като уви ръце около ватът му.
-За какво ти е Моника като имаш мен!-Тя облиза устни.Джънкук я избута.
-Излизам.
-Днес имаме сеанс,почакай!-Джънук затръшна вратата и отиде да се разхожда.Отиде на мястото на което се снимаха с Моника.
Седна на пейката и спомени изникнаха в главата му.
-Хей!Защо си сам,къде е онова момиче?-Това беше онзи човек който ги снима.
-Ами..и Аз незнам.
-Личеше си че сте един за друг.Само че неможе да има хубав залез без облаци.
-Нашето не беше само облаци,бяха бури,затъмнения и нейната любов към мен одавна залезе.-Кук леко се засмя и продължи.-Докато моята дори векове да минат пак няма да изчезне.
-Нима толкова лесно повярва на думите и че не те обича?-Човекът стана и си отиде,и остави Джънкук отново с мислите му.

При Моника

-ПОМНЯ!АЗ ПОМНЯ ВСИЧКО!Д-Джънкук,аз трябва да се върна в Корея.-Операцията беше минала успешно,след часове Моника си спомни всичко и започна да се радва.Само че една мисъл не и даваше мира,мислеше си че той ще я е забравил,мислеше си че в момента в който е казала че го мрази всичко е свършило.
Тя бързо взе телефона си и резервира билет за Корея утрешния ден.
-Моника сигурна ли си,че искаш да се върнеш в Корея?-Баща и я питаше.
-Да,искам да видя приятелите си и Джънкук.

НА следващия ден.
Гледна точка на Моника
Бях облечена така:

Полетът беше дълъг и изморителен.Но най-накрая кацнахме.Обадих се на баща ми,коза че всичко е наред и се обадих на Марико.Сега е 9:00.
Дали спи?
-Ало,кого търсите?-Чух глас на непозната жена.
-Ам извинявам се вие ли сте Марико?
-Госпожа Марико,сега е в съвещание.
-Може ли да предадете,че съм я търсила?
-Разбира се,а вие сте?
-Кажете и,че аз съм Моника тя ще се сети.
-Добре,приятел ден,дочуване.
-Чао!-Оле много неща са се променили сигурно Марико е известена биднесменка.
Чакай Техьонг ще се обадя на него.
-Алоо?-Чух дрезгавия му сънлив глас.
-ТАЕ АЗ СЪМ МОНИКА.
-Моника,ти помниш ни?Чакай къде си?
-Ами да помня ви,в Корея съм на летицето.
-Идвам.-Преди да затвори чух падане от леглото.
Дали Куки още ще се вълнува от мен?
Тае дойде и ме прегърна.
-Моникаа знаеш ли колко се притеснявахме за теб.-Той направи път да влезна в колата му.
-Създала съм ви излишни главоболия.Съжалявам.
-Пристигнахме,защо се извинаваш!-Извика Тае.
Ние слезнахме от колата и се настанихме в кафенето.След известно време телефона на Тае звъна.Той каза че е била Марико и идва насам.Аз я видях в далечината и се втурнах към нея.
-Моника,това ти ли си?Немога да повярвам.-Аз я прегърнах.
Ние седнахме и говорихме оказа се че Марико е дизайнерка.
-А Джънкук знае ли че си тук?
-Ами не още!
-КАКВО?!-Ококориха  се Тае и Марико.
-той плаче всяка нощ в продължение на седем години за теб отивай и ни Те обади после.
-Добре!-Аз извиках такси и дадох адреса.
Вече бях пред къщата му.Изпитвах голяма доза страх,срам.Познаванях на взънеца,а вратата бързо се отвори,беше Лиса.Тя беше меко казано шокирана.
-М-моика?
-Лиса?
-Какво правиш тук?-Тя ме нападна със въпросите си.
-А-аз дойдох при Куки.-Тя се изсмя.
-Какво говориш?Ти имаш ли представа колко го нарани.Как безценните му сълзи се лееха по теб.Докато ти се забавляваше из Света аз бях тук до него и го утешавах,аз бърсах сълзите му,аз лекувах раните който ти му причини.Ти не го заслужаваш,не заслужаваш да бъдеш с мъж като него,не заслужаваш дори да го познаваш.Той те обичаше но ти го нараняваше с всяка своя дума,постъпка.По-добре си върви ако найстина го обичаш и не искаш да старада си върви и го остави с мен,за да мога аз да го обичам както ти не успя.

Интересно..или поне за мен.
Съжалявам за грешките😀😂😀😘😙😍😍😙😘❤💜💓💛💕Лека вечер