Никога няма да те забравя[Завършена]

Не може ли и аз да съм щастлива

Гледна точна  Куки.
Следкато Тае,Моника и Марико си тръгнаха аз се обадих на Лиса и си оговорихме среща в близкия парк.
Взех  телефота си излязох и  тръгнах към уговореното място.
-Кукии.-тя се затича и ми се хвърли на връта.Аз не я прегърнах.
-Куки скъпи какво се е случило?-Хвана ме за ръката и ме погледна объркано.Тя се надигна и остави бърза целувка на устните ми.
-Ам Лиса незнам как да го кажа.Тук бях прекъснат от Лиса.
-Какво?-Погледна ме в очите в погледа и се четеше обърканос.
-Лиса искам да се разделим.Аз късам с теб.-Казах го а тя започна да крещи през сълзи.
-КАВО?ЗАЩО?-Сълзите се стичаха една по една сякаш бяха малки рекички,който тънцуват своя танц.
-Аз не те обичам вече,съжелявам аз.-Прекъсна ме.
-Моника,тя е нали зарязваш ме заради нея.-В очите и виждах ярост и тъга.
-Лиса още щом видях Моника още от тогава се влюбих в нея,сигурен съм че и ти ще намериш своята половинка.И тогава ще ме разбереш.
-Ти,ти си моята половинка разбра ли ме Джънкук,никоя няма да те има освен мен.-Тя си тръгна.
Аз не исках да я разтройвам толкова,но не мога да продължавам да съм с нея при полужение,че обичам Моника.
Гледна точка на Лиса.
Тази европейска кучка няма да ми отнеме любовта.Куки ще бъде само мой няма да и го дам толкова лесно.Вчера я видях в едно кафене,сигурно работи там.
Сега ще разбере с кой си има работа.Обадих се на момичетата и тръгнахме към кафенето.
-Офф Лиса.-изпуфтя Джени.-можеше да танцуваме защо трябва да ходим да пием кафе?
-Защото скъпа ми приятелко.-прегърнах я аз.-Аз ти помогнах да спечелиш Джимин сега ти ще ми помогнеш да си върна Куки.
-Добрееее  да съсипем малката глупачка.-Влезнахме в кафенето,което тя работеше и се настанихме на една от масите точно тя беше на смяна.След минута дойде да ни вземе поръчката.
-Какво ще желаете?-Попита ни тя.
Съдбата ми поднася отмъщението на златен поднос.
Момичета си поръчаха и глупачката чакаше аз да си избера нещо.
-Аз ще искаммм сок от портокал.-Тя записа поръчката и тръгна към бара.Момичета тихо се засмяха.
-Сок от портокал сериозно?-Попита ме Джисо.
-Ще разбереш следмалко.-Казах и се усмихнах подмолно.След 10 минути се реши да донесе поръчката.
-Заповядайте!-Каза и започна да сервира.
-Ъг какво е това аз съм алергина към портокали.-И наистина баях.
Тя ме погледна объркано.
-Н-но ти това си поръча.-Рече тя.
-Как ще се поръчам нещо към което съм алергична какъв е този нехаен персонал,къде е оправителя?
-Не ще го сменя.-Тя дръпна сока от ръцете ми но аз го изблъсках от нейните и леко полех себе си.
-Моника.-Извика ядосано приближаващата се жена към нас.
-Моника какво става ту?-Попита още по-ядосано тя.
-Вашата нехайна служителка обърка поръчката ми и на всичкото отгоре спори с мен.-качих се върху масата и започнах да говоря високо.
-Хей хора не знам за нас но аз повече няма да стъпя тук,тук носят грешни поръчки ,разливат сокове върху хората,и на всичкото отгоре накрая ти излизаш виновен,а не некъдърния персонал.
Хората започнаха да обсвиркват и да си шушукат и след това един по един напускаха.Собственичката разбира се не можеше да гледа това и започна да ги успокоява.
-Добре добре упокойте се.-Обърна се тя към клиентите.А после и към Моника.
-А ти събирай си нещата защото си уволнена.-Изкрещя и се тя и привлече вниманието на клиентите.
-Н-но.-Прекъсна я шефката и.
-Няма но изчезвай.-Ах първата част от плана е готова сега трябва да си поговоря малко с бившата сервитьорка.
Гледна точка на Моника
Излязох навън обляна в сълзи,аз нямам  никаква вина тя това си поръча не може ли и аз да съм щастлива само за ден два не повече какво съм и направила.
-Хей?.-Чух някой да вика и се обърнах видях Лиса и компанията и.
-Какво искаш знаеш ли колко беше важна работата за мен, го направи,какво съм ти направила?
-Слушай малка глупачке.Хвана ме тя за косата и ме опъна назад.-Искам едно нещо и то е много просто.Забрави за Куки остави го ,забрави за неговото съществуване,а ако той заговори с теб го игнолирай.Не го ли направиш.-Започна да дърпа косата ми още повече.-Сега заради мен те уволниха другия път може да те изгонят от училище или Куки да претърпи инциден уж заради теб.
-Защо го правиш защо искаш това от мен,ние сме само приятели.
-Не ми се прави на добра,ясна ли бях с условията?
-Кристално.-Тя ме пусна и тръгна на някъде с др момичета.
Защо какво съм направила,защо немога да си имам приятели плачех и се разхождах из шумните улици.Защо съм прокълната  да остана сама завинаги,защо?
-Моника?-Дочух някой да вика името ми Тае.
-Какво се е случило защо плачеш?-Той избърса сълзите ми.
Аз го прегърнах.И отново запраках.
-Кажи ми кой те убиди,Куки ли ела да го намерим ще му счупил носа,или Марико тя ли те нарани ще е  напляскаме дупето и готово.-Аз се засмях и го погледнах в очите.
-Ела да седнем и ще ми разкажеш.
-Съжелявм не мога да ти кажа ще се оправя спокойно.
-Сигурна ли си?-
Всъщност никак не бях сигурна не знам как да игнолирам Куки тъ той е първия ми приятел а аз така да се държа с него,но ще го направя за негово добро реших да излъжа.
-Да сигурна съм аз ще се прибирам Тае.-Аз харесвам Тае вече съм сигурна.
-Искаш ли да те изпратя?-Попита той и ми хвана ръката.Леко почервенях сигурна съм.
Той сведе глава и леко се засмя.
-Ах няма нужда.-След час се прибрах написах си домашните и заспах.

Съжалявам за грешките