Никога няма да те забравя[Завършена]

Първи ден в новото училище

Ей днес е първият ми ден в новото училище да се надяваме,че този път няма да оплескам нещата и,че хората няма да започнат да ме наричат плочка и помподобни.
Денс започвам нова грава от живота си днес имам чуството ,че ще бъде различно може би днес ще намеря нови приятели,но зада разбера трябва да се поразмърдам ако не искам да закъснея за училище. Оправи си косата облякох някакви и слязох да закуся.
-Добро утро Моника!
-Добро утро тате!
-Ам Моника да не забравиш след училище трябва да посетиш новия си лекар той ще води лечението ти срещу деменцията.
-Добре,сега може ли да тръгваме?
-Я не си докоснала храната първо си изпий поне чая!
-Офф не съм гладнааа...-
Изпих чая и баща ми ме закара до училище,е добре новото начло ще почака сега съм гладна.Взех си храна и чай още свиквам с корейската кухня.Влязох в училището и се запътих към шкафчето.Дали ще има добри учители,оф имам физика първи часа надявам се да намеря кабинета.Неусетно се сблъсках с никой върху,който разлях чая си.
-Оле много много съжалявам.
-Как смееш глупачке тези дрехи са по скъпи от живота ти!
-Е явно вече са по евтини и от боклук като теб.Измрънках си под носа.
-Моля какво каза.Започна да ръкомаха момичето,а около нас се събраха много учиници.
-Я ме погледни глупачке ти не си корейка,каква си?
Е чудесен първи ден явно всичко ще е както преди сама сама и отново сама.Несмеех да си вдигна главата.
-Отговаряй като те питам!
-А-аз съм..
-Ти си???
По едно време учениците се разпръснаха и към нас запристъпва непозната фигура поне за мен де изглежда,че с момичето,което залях бяха доста близки.
-Оппа.-Извика тя и се хвърли на връта му.
-Оппа виш тази нещастница  какво ми направи.-Момчето закрачи към мен и ме побиха тръпки.Той протегна ръката си и повдигна брадичката ми.
-Ти ти си българка.-Каза той и се усмихна оле колко сладка усмивка.
-Ха българка.-Момичето тръгна към мен и приятеля си.
-Казват,че българките са много красиви явно не са само слухове.-
Каза момчето и отново се усмихна аз лекичко се изчервих.
-Оппа да тръгваме ще закъснеем за Физика,а онази дърта пача само това чака.
-Как се казваш?-Попита ме момчето сякаш не чу думите на приятелката си.
-Аз се казвам Моника.
-А аз Джеон Джънкук,а това е гаджето ми Лиса.-
Те се хванаха за ръце и тръгнаха към Физиката,а аз стоях там не доумяваща какво се случи аз влюбих ли се,приятел ли си намерих,или просто...ЗАКЪСНЯВАХ ЗА ПЪРВИЯ СИ ЧАС.Побягнах към стаята като най-после стигнах.
-А..з Аз извинете,че за..къснях.
Казах задъхано едва поемаща си дъх.Госпожата си свали очилата огледа ме от глава до пепи и най-после каза нещо.
-Ахам ти трябва да си новата ученичичка,сядай но да ти е запоследно закъсяване.
-Да да разбира се за послесно.Тръгнах към мястото си.
Седях сама,а Кук и Лиса само си говореха не,че съм ги гледала много.По едно време госпожата кресна и ми изкара акъла ако имах такъв
- Лиса Кук докога ще си говорите?
-Ама госпожо ние.-Започна Кук,но учителката то прекъсна.
-Веднага отивай на задния чин до Моника.-
Кук се обърна към мен и ми се усмихна,аз също и той дойде и седна до мен като госпожата продължи съм скучния урок.Погледнах часовника на ръката си оставаха 10 минути до края на часа.Кук ме погледна и реши,че е нормално да прокара ръката си по бедрото ми.
Аз подскочих и извиках.
-КАКВО СИ МИСЛИШ,ЧЕ ПРАВИШ?
- Кук Моника вън от часа ми!
-Но той започнах аз.-Но госпожата ме прекъсна.
-Казах ВЪН СЕГА.-
Една вена изкочи на челото и и решиш,че ще е по-добре да излезем без обяснения.Излязохме.
-Браво на теб браво първи ден ми е и вече госпожата ме мрази,ТИ си виновен.-Започнах да говоря аз.
-Моля защо аз?
-Ха.Ха.Защото някой реши, да ме оборва.Сопнах се аз.
-ОБРВА? Каза той е започна са се смее.
-Какво се смееш?
-Беше се изцапала дънките ето виш не съм те обарвал.
-Извинявай заради мен те изгониха Кук съжелявам.-
Хванах ръката му и започнах да се извинявам.
-Не се притеснявай добрече ни изгониха иначе щях да умра от скука.
-Тц.
Звънеца би.
-Моника Кук.Извика ни преподавателката