Никога няма да те забравя[Завършена]

Болка

Станах с мисълта как няма да мога да говоря с най-близкия си човек.
А именно Куки.Оправих си леглото взех си ябълка и я ядох по пътя за училище.Още не съм казала на баща ми,че са ме уволнили от работа няма и да му казвам.
След малко пристигнах в училище и запристъпвах из шумнити училищни колидори.Видях в края на колидора Джънкук и мисли че това е един от приятелите ми Джин.
Той ми помаха и тръгна към мен.
-Здравей Моника.-Не го поздравих а просто го подминах.Той седеше на мястото си за секунди а после се затича след мен.
-Казах здравей!-Каза той леко раздразнен.Той беше опрял ръката на стената като ми пречеше да мина.
-Може ли да се отместиш?-Попитах аз със сведена глава и леко страхливо.
-Не.-Каза твърдо и строго той.
Аз се обърнах на другата страна за да го заобиколя,но той ме изпревари и отново опря ръката си и на другата ми страна притиста ме към стената като усещах духа му който се разбиваше в устните ми.Снана ми неодобно.
-Сега ще ми кажеш ли какво става?-Бих му казала,но ме е страх,че Лиса може да му направи нещо,по-добре да се държа студено с него отколкото тя да го нарани.
-Махни се от мен.-Изкрещях аз като всички се събраха в полу кръг отколо нас.Усетих болка,моето държание беше причината за тази болка,сякаш забих хиляди стрели в себе си.
Полгледнах го в очите,не можеш да прочета нищо по тях, сякаш беше сложил завеса,която ми пречеше да видя чуствата,емоциите му.Разплаках се.
-Защо?-Попита ме той объркано като понечи да изтрие сълзите ми.
Аз махнах ръката му, избутах го,избутах и няколко човека от пътя си който се бяха събрали около нас и побягнах към тоалетната.Чух викове от Куки.
-Вие какво сте се събрали тука,разкарайте се!-Изкрещя той.
Влизнах в тоалетната и застанах на мивката като започнах да мия сълзите си.Видях отражението на Лиса в огледалото.
-Браво,точно така ще го отблъснеш от себе си.-Аз я прегърнах просто от инстинкт тя се изненада но ме погали по косата.
-Недей да плачеш така ме караш да се чуствам виновна.-Отделихме се една от друга като видях леката и усмивка.
-Моля те,само приятели сме.-Прекъсна ме.
-Приятели не се гледат по този начин сега отивай в час,защото вече пропусна първия.-Тя ме остави и си тръгна.Незнам какво стана туко-що ,просто знам че аз чуствам вина.Постоях малко и мислех.След около 5 минути тръгнах към стаята и влезнах,очите ми търсеха тези на Кук но го нямаше,исках само да го видя.Отидох и седнах до Тае.
-Хей Моника чух за.-Прекъснах го.
-Нека не говорим за това.-Погледнах надоло като се сетих за Кук отново.
-Моника госпожата по география ни възложи задача да разкажем интерекни неща и да пренесем класа ни в България.
-Сериозно ли?-Попитах аз ококорино.
-Да ще говорим за България ще направим българска кухня ще бъде мн яко.-Говореше той развълнувано.
-Да,за кога е проекта?-Попитах аз.
-За след две седмици,но отсега ще се заемем,нали?-Попита той.
-Естествено даже може да те науча на някой думи на български.
-Ще бъде страхотно,ако искаш след училище ще се видим в парка за да осмислим идеите си.
-Добре.-Казах и станах от мястото.Очите ми се засякоха с така търсените от мен,с тези на Кук.Той тръгна към мен.
-Кук ако те е грижа за мен моля те остави ме.-Той си отвори устата за да каже нещо но беше прекъснат от звънеца и от влизащия учитил.
След часовете Тае и аз тръгнахме към парка.След малко уроци преподавани от мен на Тае и много смях.Аз си трънах и се запътих към поредното интервю за работа тази път в магазин като продавачка.Е наеха ме и шефката беше мн готина жена,забавна с чуство за хумор.Имам добро пречустние за тази работа.
Прибрах се вкъщи научих си уроците и засхах.