Никога няма да те забравя[Завършена]

Обичам те

-Лиса..съжелявам но немога да си тръгна .Немога отново да направя тази грешка,дойдох тук за да бъда с него,за да му дам това което не успях първия път.Аз го обича,обичам го много повече от теб.Ако и ти го обичаше щеше да приемеш решението му да бъде с мен.Знаеш ли ти всъщност не го обичаш.
-Вничавай какво говориш!-Тя се ядоса.
-Не го обичаш,бих го повторила сто пъти за да го разбереш,ти си свикнала с мисълта да го обичаш,любов се нарича щом още от първия път щом видиш даден човек и се почувстваш негов,чустваш,че тази човек ти принадлежи и на никого не му е по силите да ви раздели.Да ти успя за няколко години,но ти само каза че той не е спирал да мисли за мен както и аз за него.Моля те разбери,че това което правиш го наранява и го освободи да обича и да бъде обичан.-От окото и падна сълза и тя ме прегърна.Оле не съм вярвала,че това ще стане.
-О-обещай ми,че няма да позволяваш той да страда,обещай ми,че ще го обичаш вечно.
-Обещавам!-Аз също отвърнах на прегръдката и.
-Е аз няма да ви се пречкам ще се махна от жинота и на двама ви.
-Не е нужно бъди до нас и ни подкрепяй.
-Ще помисля.-В този момент видях Джънкук той гледаше невярващо.Лиса се обърна и щом го видя ми направи път да вляза.
Аз се затичах и прегърнах силно както и той мен.
-М-моника това,не е възможно да си ти.Аз отново сънувам.-Леко се засмях.
-Не,не е сън любими не е сън.-Отново го прегърнах отново чуствах че съм на правилното място в прегръдките му.
Той ме прегръщаше силно.Аз плаках върху рамото му.
-Моника, обичам те!
-Аз повече Зайо.-Той се отдели и сля устните ни.Беше като в приказките.Аз чуствах,че всичко лошо свърши и ни очакват само хубави моменти.Целувката ни беше изпълнена със страст.
Следкато се отделихме аз проговорих.
-Казах ти че те мразя,казах ти че те ненавиждам.Дори не мога да си представя каква болка съм ти била нанесла.Ще успееш ли да ми простиш някога?
-Аз никога не съм ти се сърдил!-Аз го прегърнах и обърнах към Лиса.
-Лиса,благодаря ти,благодаря че направи връзката ни толкова шарена.Вярвам че и ти някога ще намериш своята половинка.-
Тя дойде при нас и ни прегърна.

                   Година по-късно
-Моника закъсняваме!-Лиса крещеше и докато си къдреше косата.
-Няма да закъснея за собствената си сватба,не и днес.Марико къде си по дяволите?
-Тук съм!Еха красива си,трябва да хапнем.
-Осъзнайте се ЗАКЪСНЯВАМЕ.-Излизахме бързо от дома на Лиса се качихме в лимозината(😂😂)
Да,днес се женя.Оле като малка мечтаех този ден да дойде,а сега малкото ми аз убива голямото за това че ако до 10 минути не се появи ще закъснее(Незнам дали разбрахте)
Бях облечена така: