Никога няма да те забравя[Завършена]

Заминаване

На сутринта

Не съм мигнал щяла нощ.Мислите ми бяха заети да мисля за нещо много важно.Моника мислех за нея за всичко случило се,и осъзнах че дори тя да не ме помни или пък обича,аз винаги ще я обичам.Не мога да убия чуствата си към нея,не мога с лекота да забравя всичко случило се последните два месеца.Не искам да я забравям.
Вече съм на летището точно 9:00 е.
Седнах на една пейка и видях.
Тя бавно и несигурно стъпваше напред към мен.
Дори в такъв момент тя пак е красива.
Беше облечена така:

-Ъм баща ми каза да поговорим аз нямам какво да ти кажа освен,че не те помня бих искала да разбера как се озовах в болницата и как забравих всичко.
-Седни!-Тя седна и аз започнах да и разказвам случилото се от снощи вечерта.Едва сдържах сълзите си.Тя слушаше внимателно и беше умиснена.
Мислълта че сега я виждам за последно ме убиваше бавно и мъчително.
-Е това стана.
-Значи ти не си ми изневерил?
-Не дори нямам представа как Лиса се е появила до мен.
-Джънкук аз найснина полагам огромни усилия да си спомня нещо,но не успявам.Не искам да те наранявам но не мислиш ли,че ако любовта ни беше истинска аз щях да те помня?-Тези думи ми дойдоха в повече,вече не удържах сълзите си.

Неутрален разказмач

Тук Моника излъга.Дори да не го помни тя отново имаше малки чуства към него който умело криеше,дори тя незнаеше че тези малки чуснва отново може да нарастнат в нещо голямо.
-любовта ни е истинска.Погледни тук.-Кук извади от джоба си снимка.
-Ето тук мина едни фотограф и ни снима каза че сме влюбени.Аз те обикнах още щом те видях.-Гласът му се пречупваше.
-Аз не помня.-Тя продължи да повтаря това мъчително изречение.
-Аз съм човека на който подари дественоста си,а ти за мен си човека който обичах истински.
-А-аз.-Куки я прекъсна.
-Знам какво ще кажеш.Моля те опитай се.Моника аз те обичам повече от всичко друго на света.
-Разбирам но моля те опитай се да ме забравиш за да те те боли.-Задуха силен вятър и малки капки дъжд започнаха да се сипят.Куки предърпа Моника за да се скрият под чадъра.
-Моля?Никога няма да те забрая нито любовта ни,нито теб.Ще те чакам да си спомниш и отново да се върнеш при мен.
-Джънкук аз трябва да вървя,време е за полета.-Сълзите отново потекоха.
-Моника бъди щастлива,бъди щастлива както ние не успяхме да бъдем!-Тя стана а Джънкук и подаде чадъра.
-Защо ми е?-Попита тя.
-При първата ни среща когато ти се напи.Ти бързаше за работа и остави чадъра си в ръцете ми,той е твой вземи го!-Тя хвана чадъра и прегърна Кук,последна прегръдка.
-До скоро Джънкук.
-До скоро Моника обичам те!-
Тя тръгна.
Джънкук седна на пейка.За първи път се разделя с човек който истински обича,не беше вярвал че е способен да обича толкова силно,не беше вярвал че го боли толкова силно.Колкото по-слино обичаш толкова ще те боли и на раздялата.Той тръгна да върви към колата си.Качи се в нея и потегли към дома си.
След като пристигна отвори алкохола и започна да дави мъката от любов в него.

Съжалявам за грешките.Дано главата ви е харесала.Учакнайте следващата глава скоро❤❤❤💜💛💚