Криещо се под омайна маска,
привличащо те със своята усмивка.
Примамва те с отлична ласка,
но това е само временна обвивка.
И ти го знаеш...
че рано или късно, пада тази маска,
и това, което досега си наричал 'съкровище',
което в мрака на вратата ти драска,
не е нищо повече от чудовище.
Нощите непоносими, горещи,
движи се някъде в тъмнината.
Разбираш само по звуците - зловещи,
изгонвайки спокойствието на тишината.
И тогава го виждаш - истинска гротеска,
съществуваща само по твоя вина.
Нахлуващия страх, дали ще го видиш днеска,
разделяйки се с дневната светлина.
И внезапно нападат те въпроси,
които досега не забелязваш.
Всеки добротата си проси,
а ти продължаваш да отказваш.
Кое е по - големият грях,
създаденото или самия създател?
Въпрос затъвал с времето в прах,
човек сам на себе си е наблюдател.
Изпълзяло от своето леговище,
обладаващо, страшно, ужасно.
Създадено от ума ти чудовище,
прекалено идеално, прекалено прекрасно.
Всеки има лично чудовище,
от ъгъла нощем ти се усмихва.
Виждайки гротеското туловище,
така в мрака, нощта притихва.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
i like him.
YOU ARE READING
• Lonely Rain •
Poetry• Смъртта идва по пътя, по който си отиват мечтите • ➡ Сборник от стихове на различна тематика. ➡ Лично и само мое творчество. ➡ Моля разпространението на стихове или цитати от книгата да става с мое знание и разрешение. • • • Благодаря за отде...
