Летище

32 10 2
                                    

Когато сърцето ти е на автопилот,
и минаваш от летище на летище.
Осъзнаваш, че този начин на живот,
е нищо повече от място за стрелбище.

Всеки път различна аерогара,
бяло пространство, отекващ ек.
Чуваш бегло струните на китара,
а, там някъде между хората, стои човек.

Седнал, а до него седнало куче,
времето за тях тече в монети.
Стиснал в безпомощното си юмруче,
две различни планети.

Загледах се в бедната душа,
докато летището пресичам.
И в главата дойде ми мисъл една,
че аз на него приличам.

Всеки слиза в чакана топла прегръдка,
и тихият шепот прераства в смях.
Всичко това за мен бе загадка,
иска ми се на тяхно място да бях.

Защото всеки път слизам в различен дом,
и тази тишина всеки път е зловеща.
Всеки път движда се в тълпата като фантом,
защото мен никой не ме посреща.

Всеки път движда се в тълпата като фантом,защото мен никой не ме посреща

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
• Lonely Rain •Where stories live. Discover now