Паднала душа

46 8 2
                                    

Наличие на граница, не винаги е ред,
ако развиеш ума си - оформяш своето тяло.
Справедливостта не винаги значи пистолет,
милостта не значи да виждаш само
в бяло.

Там, където под 'космос' разбираш хаос,
а всъщност всичко е подредено.
Там, под нощно небе самотен танцуващ валс,
със сърце разбито, повредено.

В балон ограждащ ни в безопасност,
под старателно подредени звезди.
Вървиш без да изразяваш гласност,
между разхвърляни, ограбени души.

Минаваш и обираш от всекиго част,
мечтаейки да изградиш себе си.
Звездите, макар с отражение създават контраст,
а небето между тях просто виси.

Вселената ли е по-безкрайна,
или човешката алчност безконечна?
Всяка паднала звезда за нас е тъй омайна,
но дори тяхната красота не е вечна.

Защо тогава при нейното падение,
не чувстваме мъка, а погребваме с желание?
След дирята от светещо съжаление,
заслужава повече възторг и мълчание.

Ако имах право на последно желание, с последния си лев,
бих си пожелала някъде след полунощ, около нейния четвърт,
времето, което е най-тъмно преди изгрев,
да получа също толкова красива смърт.

•  ♛  • ________________________________________

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

•  ♛  •
________________________________________

Творба 2#
Материал за участие в проект "PoetryDeservesBetter"
Надявам се да Ви хареса! 🖤

________________________________________
•   •   •

• Lonely Rain •Where stories live. Discover now