Лукс

59 13 17
                                    

Изисква се лудост, за да си себе си,
а трябва да си малко луд, за да не полудееш.
Бягайки след парите си,
за щастието си милееш.

Понякога то е в малката, зелена полянка,
във песента на пролетните птици.
Понякога то е под короните на дърветата — на сянка,
а го търсим в скъпите маркови бутици.

Продаваме се като стока,
за малко лукс, пари или слава.
Вървим в грешката посока,
убеждавайки се сами, че тя е права.

Не всичко си има цена,
но всичко е до време.
Когато вече си от другата страна,
всичко се превръща в бреме.

И си мислиш, че живееш достойно,
на някой остров, скъп и екзотичен.
Накрая всичко ти се връща двойно,
когато осъзнаеш, че собственият ти живот не е личен.

Ти си една нищожна декорация,
в очите на другите — имаш всичко.
Наредена като трофей в класация,
си снижен от човек до 'нищо'.

Наредена като трофей в класация,си снижен от човек до 'нищо'

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Здравейте!

(Прочитането на това е по Ваше желание, защото от сега знам, че ще стане дългичко като обем.)
______________________________________

Написах стиха по—скоро като средство, за да изкажа мнение, и знам колко много се повтарям, че чак се усещам, че е банално. Съжалявам за цялото това повторение, но тази тема ми е като паразит в главата, който не ме оставя, защото виждам как всъщност върви света... (Може да Ви се стори филмарско.) Всичкото това парадиране с пари, популярност, дискотеки и слава, изкуствени места като Дубай, пълни с лукс, че се хранят със злато и имат единственият 7 звезден хотел в света, струва ли Ви се толкова ненужно и фалшиво?
Само аз ли предпочитам спокойствието на една планина, море или каквото и да било?
Преди 10 минути изгледах едно видео за една жена, която определя себе си като днешната "кифла" в младините си, работила е като медицинска сестра, участвала е в изработване на торти в Дубай, била е и онкоболна, а в момента гледа кози. Не работи, не гони кариера, изхранва се и преживява от това, което си изкара, а жената очевидно има потенциал, не за една проста козарка. Но това на нея й харесва и аз я подкрепям. Както тя каза "Рака ми отвори очите". Трябва ли да сме толкова близко до смъртта, за да прогледнем и ние? Що за хора сме, че да продаваме себе си за лист зелена хартия? Срам ме е да призная, че и аз се интересувам от толкова много материални неща, и коя съм, че да съдя другите, но в това интервю чух толкова гнусни неща, извършвани на момичета (основно), че чувството ми на гняв премина в съжаление, какво правят със себе си за лукс и ненужни никому вещи. И явно блясъкът на златото ни заслепява до толкова, че да не виждаме отвъд него. Алчността на човек е безгранична, а по—лошото, е че това са пороци, които са вградени в нас. И докато се обличаме марково, гнием отвътре. Предпочитам да съм луда, отколкото слепец между слепците.
______________________________________
Интервюто е в YouTube.
Казва се:
"За лудите и щастието в "Ничия земя" (05.05.2018)"
______________________________________
Който иска може да го изгледа, заслужава си, има какво да научим от "Лудата козарка".

Благодаря, че останахте до края.
🖤

• Lonely Rain •Where stories live. Discover now