Switched soul {Завършена}

«1»

Г. Т. Техьонг
Деня започваше в Тегу . Беше доста слънчево, но аз се чувствах изтощен. Вчерашният ми клиент спря в една затънтена уличка, той ми подаде парите и аз си облякох якето напускайки колата му.
-Ще се видим в петък.
Казах му и се усмихнах фалшиво.
Закопчах якето си и закрачих към мизерният си апартамен.
......
Отключих и с влизането захвърлих ключовете на някъде. Съблякох се и се огледах в огледалото... Тогава съзрях шефът ми... Ким Намджун да седи зад мен на един стол. Обърнах се шокиращо.
-Чук, чук.
Каза той с надсмешка.
-Мислех, че ще се видим утре в кафенето..
-Хах ами.. Планът се промени кукличке.
Казвайки го погледна на страни.
Облекох един червен суичър. За да не ме заглежда.
-Помниш ли кога ти купих това.. На втората ни среща, разхождахме се по кея трепереше от студ.
Той бе първата ми любов, запознахме се в Сеул..Бяхме нещо като идеалната двойка, но след време той почна да се държи с мен като с нищожество.. Напиваше се много и започна бизнес с проститутки. Не издържах на това събрах си багажа и заминах за Тегу.. Надявайки си да не ме намери..
И ето ме след месец, два той откри местоположението ми. Влезна с гръм и трясък в къщата ми. Заплаши ме ако не работя за него ще ме убие.. Нямах избор и приех.. И така стигнахме до тук.
Каза спокойно той.
-Какво търсиш тук.
Троснах му се
-Пари.... Къде са?!
Погледна ме злобно.
-Нужно ми е повече време.
Сведох глава.
-къде СА П А Р И ТЕ ТЕХЬОНГ?!
Вече викаше.
Извадих ги от задният си джоб и ги подадох. Преброи ги..
-А за седмицата?!
-Щях... Да ти ги донеса утре.
Едвам изрекох.
Хвана ме силно за китката и ме запрати на пода.
-ИСКАМ ГИ ВЕДНАГА.
Вдигнах изтърбушиният матрак и взех другите.. Гледаше ме мазно... Дадох му ги. Докато ги броеше гледах с насълзени очи надолу.
Облиза устните си и каза:
-Това са само 500?!
-Излизам всяка вечер , ПЪЛНО МЪРТВИЛО Е!
Хвана ме за гушата стискайки я.
-КЪДЕ СА ОСТАНАЛИТЕ?!
Замахна с юмрук към лицето ми но се спря:
-Т.. това е всичко КЪЛНА СЕ
Вече плачех със всички сили само и, само до ме остави.Покрих лицето си с треперещи ръце.
-Ще ти е много трудно да работиш с насинени очи!
-Кълна се! Избърсах сълзите си:-Това е всичко!
-Хахах я да проверя!
Той обърна матрака ми, изсипа чашките с четките ми за гримове, изкара всички рафчета от малката ми секция.. Олекна ми малко защото нямаше да ги открие.. Когато той започна да изважда дрехите със све закачаките се изплаших.. Хвърли един поглед вътре и откри останалите пари..
-Какво е това?!
Каза изнервен през зъби:
-Намджун!.... моля те за.. За наема са.
-Добре, тогава духай по УСЪРДНО МАМКА МУ че да припечелиш повече! Разбира се без да крадеш! Викаше ми:
-Моля.. те аз.... -
Прекъсна ме избутвайки ме до стената
-МЛЪКНИ КУЧКО!
Той впи пръстите си в лицето ми стискайки го силно... Болеше ме.
-Един нов красавец идва в бара ми всеки ден! Мога да те заменя на мига! НА НИКОЙ НЯМА ДА МУ ПУКА. Пусна лицето ми.
-Не искам да те наранявам..... Знаеш че... трябва да си пазя ренумето. Този път със всичка сила се блъсна в мен стискайки ми лицето:
-Добре.. о.. обещавам ти никога повече.. Отново заплаках.
-Добре МНОГО добре защото трети шанс няма да получиш!
Каза спокойно забивайки ми лицето в стената..
Тръгна си а аз се свлякох на пода и започнах да плача.