Switched soul {Завършена}

«6»

Денят започваше в Пусан
Джо Лоо, Сан Хън и Техьонг се оправяха кой за работа, кой за училище.
-Скъпа искаш ли аз да закарам Джъгкук на училище днес?!
-Нене аз ще го направя!.
Свърших с закуската си и преметнах раницата си и излезнахме. Преди това разменихме по едно чао.

10минути по късно вече бяхме пред двора на новото ми училище.

Г. Т. Сан Хън
След като излязоха извадих шоколадовите кроасанчета и си сипах чай.. Седнах и телефона на Джо Лоо звънна.. Извиках я но сигурно вече са си тръгнали.. Изписваше нoмера на старото училище на Джънгкук.. Вдигнах...

Г. Т. Те
Училщето беше доста голямо погледнах го изплашено... Почти никога не съм ходил.. Леля май забеляза притеснението ми.
-Хайде ще се справиш..
Усмихнах ѝ се и излезнах.
С влизането всички погледи се забиха в мен..
Намерих шкафчето си отворих го и видях някво момиче да тормози заедно с нейните дружки друго момиче.. Сигурно е Кучката на училището..
Оставих всичко и се запътих да я спася.. Но едно "емо" ме спря..
-Недей ще стане по зле за Хае Лон.. Обърнах се към нея..
-Може ли да е по зле...
Проговорих с дълбокият си глас.. Отново насочих вниманието се към учебниците си..
Звънецът би.. Сигурно трябваше да влизам в час..

Г. Т. Н
Джо Лоо вече се беше прибрала в тях..
-Това че не са му намерили досието не озтачава че е излъгал?! Питаше се тя
-Да но ако е учил преди два месеца.. Все щяха да имат информация.. Зачуди се Сан Хън.
-Може... Да е объркал името..
-Да сигурно не знае имато на училището си?! Ядоса си Хън.
--Обиколил е много семейства и училища.. Защити го леля му.
Той извъртя очи.
-Мислиш че умишлено крие нещо?!
-Не знам?! Оня ден спомена за един приятел в Тегу.. После започна да говори в минало време за него..
-Стига де Сании не знаем колко е преживял.. Ще поговоря по късно с него.. Нацупи се Джо.
-Добре.. Въздъхна Сан Хън
Тя го целуна по бузата и си тръгна..

Г. Т. Техьонг
Аз влезнах в час.. Настаних се на един чин и съзрях една много сладко момче.. Облизах устните си..
Господина ни който беше негър ме представи и каза че има и лоша новина -Бърз тест-
*супер тамън дойдох и тест*
Раздаде на всички и другите започнаха да пишат.
Аз не знах какво да правя.. Никога не съм учил.. Напрегнах се и сладкото момче до мен го забеляза.
*Това не е за мен... Това не е живота ми.. Това е живота на Чонгкук* мислех си.. Паникьосах се; взех раницата си и избягах от час. Отидох в тоалетните.
Изплакнах си лицето опитвайки да се успокоя..
Тогава чух плач от една кабинка.. Това беше момичето от по рано..
-Добре ли си??
Попитах.. А тя отвори и веднага ми се метна на рамото плачейки..
-И.. извинявай.
Каза го подсмърчайки..
-Чу ли ме питах те как си!?
-Прекрасно съм...
-Не изглеждаш така... Заради оная кучка която те тормозеше??
-Да... Тя скъса всичките ми бележки по химия.. Как ще се подготвя сега?!
Подпрях си на мивките..
-Защо и го позволяваш??! ..
-Мислиш ли че имам избор
Погледна ме отчайващо.
-Да кажем.. че те избрала защото си слаба и лесна мишена.. Не отвръщаш на удара..
Казах спокойно..
-Е какво да правя да.. и фрасна един в физиономията ли??
-Не.. Ще си нараниш ръката... По скоро с лакът в гърлото или ритник в коляното.. Отвърнах отговорно..
-Какво?! ще ме изхвърлят оттук?!
-Ох да права си..
-Все пак трябва да се защитиш..
Аз ще ти пазя гърба.., ;3
Хайде усмихни се.. Може да е по лошо..
Последното което си казахме... И излезнах от тоалетните.

Г. Т. Н
В полицията в Тегу.
-Хае Джънг какво става с убитото момче?!!
Попита комисаря детектив Джънг..
-Чакаме да го разпознаят, а и изпратих снимки в 50 агенции.. Още не е обявен за издирване..
-А други следи освен сводника??
-Разпитахме но никой не знае.. Убедена съм че Намджун е замесен, но нямаме никакви доказателства..
-Дръж го под око.. И ми съобщи кой е..
Комисарят излезна.