Switched soul {Завършена}

«10»

Понеделник
Г. Т. Техьонг
Все още бях разтроен от вчера... Не исках да виждам Джимин..
Влезнах в училище и се запътих към шкафчето си.
Имаше някаква бележка на него.. Взех я и я прочетох. Имаше и сърчице на верижка като за *най добри приятели* малко женско но е..сладурско. .
Малка усмивка се появи на лицето ми.
-Харесва ли ти??
Обърнах се и видях Хае Лон.
-Шегуваш ли се?? Прекрасно е..
Отидох до нея и я прегърнах.
Взех верижката и я си я сложих на китката.
-Благодаря ти..
-Това... Също е за теб!
Тя извади един кафяв плик от раницата си
*Охх вярно казах и да доставят паспорта на нейн адрес за да не узнае леля*
Аз го поех и си го сложих в чантата.
-Искаш... ли някой път да обядваме заедно??
-Хах разбира се.. Например днес??
Приех ѝ. А тя се усмихна сладко кимайки, и си тръгна.
......................................................................
С влизането видях Джимин подпирайки се на библиотечката близо до вратата.. Аз се направих че не го виждам и го подминах.
-Може ли да поговорим??
Той тръгна по мен.
Игнорирах го и си седнах на чина.
И пак нашият "любим учетил* ни даде бърз тест..

Г. Т. Намджун
-Дано новините са добри?!
Отново говорех с наетият от мен човек.
-Обадих се в хотела в който са били Техьонг и момчето.. Питали са за автобус за Пусан..
След чутото се ядосах още повече
-КАКВО?! Къде е тва?!
-Не знам.. Един е минал около апартамента на Техьонг... Видял е някого да излиза през прозореца..
Край това беше .. бях бесен и затворих.
Бях крайно решен да го намеря. Върнах се в старият му мизерен апартамент..
На входа имаше много кашони огледах се и видях хазяина..
-Хей! Какво е това?!
Питах го.
-Изхвърляме го оттук. Така е... като не си прала наема.
Той отново се зае с изваждане на кашони.
Аз инстиктивно грабнах един и избягах.
Хвърлих го в колата си и се качих.

Г. Т. Ви
-Моля те.. Да поговорим
Ходеше по мен Джимин
-За какво?! За това че ме заряза в ресторанта?!
Той препречи пътя ми.
-Знам... Аз съм пълен идиот.. Прости ми!
-Та ти настояваше да научиш тайната ми.. Казах ти и какво
"Може да ми вярваш.. Никога няма да ме оставиш"
Подразних се.
-Аз..
Понече да каже нещо.
-ИЗБЯГА ЗАЩОТО НЕ ИСКАШЕ ДА СТОИШ С МЕН СЯКАШ СЪМ НЯКАКЪВ БОКЛУК... МАЙНАТА ТИ И НА ТЕБ И НА СЪВЪРШИННИЯТ ТИ ЖИВОТ! ТИ СИ МОМЧЕНЦЕ КОЕТО ТЕПЪРВА ТРЯБВА ДА ПОРАСНЕ.
Извиках му се и вече привлекохме много погледи.
-Ох ела.. Слушай ме.. Погледни ме.
Придърпа ме по на скришно място.
-Всичко.. което каза е вярно.. Държах си като глупак.. Не знаех как да реагирам.. После осъзнах колко тъпо е да те зарежа.. и как си се почувствал.. Кълна се не съм го искал!
Оправдаваше се Джимини.
-Но го направи!
Разплаках се.
-Моля те не плачи много съжалявам.. Наистина те харесвам..
Не исках да го гледам и извърнах глава.
-Ти си неповторим.. Не ме интересува че си занимавал с това.. Искам да си с мен... Знам че вече сме го правили но ще ми станеш ли гадже?!
Погледна ме с кучешки очи.. Сърцето ми заби бързо.. Да му простя ли.. Той видя че не искам да му отговарям.. И ме целуна.. Този път целувка беше нежна и изпълнена с любов. Задвижих устните си.. Отделихме се за въздух.
-Да Чими ще бъда!
И го гушнах.. Радвам се че си оправихме отношинията.
-Дай ми втори шанс.. Хайде да излезнем на втора среща.. Този път няма да съм идиот
-Разбира се..

Г. Т. Ким Намджун
Аз бях в колата разглеждах нещата от кашона.. Извадих почти всичко НЯКАКВА информация.. На последният се спрях.. Имаше снимка на къща в Пусан.. И адреса ѝ.. Разгледах го обстойно.

10mins later.
Отново говорех по телефона.
-Да казва се Джо Лоо и работи в Пусан.Намери адреса ми се обади!
Затворих.

Г. Т. Сан Хън
Бях на работа и реших да звънна на социалните.
-Отдел за социални грижи, слушам ви?
-Казвам се Сан Хън, във връзка с информацията за племенникът ни, възнамеряваме да го осиновим.
-Може ли името му??
-Джеон Джънгкук
-Изпратена ви е експресна поща..
-Така ли?! Нищо не сме получили
Сигурни ли сте че сте доставили??
-Ще проверя за потвърждение.
-Да ако обичате проверете и ми се обадете.
Затворих.. Не му е чиста работата.

Г. Т. Техьонг
Оставаше още един час.. Отидох да шкафчето си..
И там имаше закачено цвете.
Взех и го и се усмихнах.. Тогава се появи Чим.. . Аз се обърнах.
-Благодаря ти.. От къде го взе??
-Ами обикалях доста.. и го задигнах от един двор..
Усмихна се срамежливо..
Аз отидох до него и го целунах по бузата. Приближих се до ухото му и прошепнах нещо.
Отделих се от него поглеждайки с мазна усмивка.. И двамата знаехме какво ще последва..
Той хвана ръката ми е ме завлече в тоалетните..
Завряхме се в една кабинка.. Аз седнах върху капака и той върху мен.. Джимини нападна устините ми.. Добре се целуваше.. Увиваше езика си около моя, докато грубо се отъркваше в пакета ми..
Изстенях в целувката и на него май му хареса.. Чим спусна малките си ръчички към колана ш го премахна.. Отдели се от мен.. Започвайки да сваля панталоните ми.. Аз не спирах да следя действията му. Клекна между краката ми и свяли боксерките.. Мъжеството ми се показа на яве.. Възбуждах се много бързо от него.. Джимини засмука главичката и го лапна целия. Усукваше езичето си около ствола ми докато масажираше тестисите ми.. Аз стенях доволно.
Минаха няколко минути и свърших в устата му.. той като добро коте преглътна всичко. Излезнахме и се пооправихме
-Ще те чакам след часовете
Беше последното което си казахме.