~Край~

296 17 5
                                    

Г. Т. Н
За щастие куршумът не го уцели.. В последният момент Джимини се скри зад една кола.
Техьонг със все сила настъпи Намджун по крака и се опита да избяга.. Ким продължи  да го преследва. Той вдигна пистолета си и стреля.. За жалост уцели ръката на Те.. Той извика от болка и Джимини се втурна по него.
Някакъви хора забелязаха това..
Джимин се метна  на гърба на убиеца и го повали на земята. Пистолетът изфърча от ръцете му.
Намджун преобърна малчото и се качи върху него, биейки го..докато Техьонг  се свиваше от болка..
Те се извика за помощ и... Двама човека се притекоха.. Хванаха Джун и го издърпаха.. Лицето на Джимин  беше в кръв както и цялата ръка на Ви.
Чим стана.
Тае се придвижи до телефона си който все още беше на земята..
-Ало ало джимин!?  Какво става?!
-Джо Лоо!
-Боже добре ли си?!.
Притесни се Джо.
-Ранен съм в рамото..
-Спокойно полицията идва заедно с линейката! Запази спокойствие ще те чакаме в болнизацата.
И затвори..
Джимин отиде до Те и го прегърна..
Ви се отпусна в прегрътките му.. Чуха се сирени.. Всичко се замъгли пред погледа му; все още плачейки изпадна в несвяст.

Два месеца по-късно.

Джо  Лоо и Техьонг бяха отишли на гробището.. Те бяха точно пред гроба на Джънгкук.. Лелята го прегърна държейки цветя..
Тае се наведе и нежно постави цветенцата на плочата.. Както и брошката в формата на пеперуда. ;-;
Върна се при нея и се разплака на рамото ѝ..
Тя отново го гушна и предложи да си ходят.

Между другото Сан Хън и Джимин бяха в тях оправяйки украсата.
-Тук са!
Провикна си Джимин.
Джо Лоо енергично влезна в тях правейки се че не се случва нищо.. Остави Техьонг да си събува и влезна в хола.. Той я проследи до там и:
-ИЗНЕНАДАА!
Извиках всички.
-Чакайте.. За какво е това.
Казвайки го се усмихна.
-Ами парти изненада..
Каза Сан.
-Хах.. Защо нямам рожден ден..
-Да но ние имаме повод за празнуване. 
-Добре.. Кой ще ми каже какво става??
Зачудих се Те.
Сан Хън му подаде кутия и я отвори там.. Стоеше формуляр..
-Молба... За осиновяване?!
-Да скоро ще сме семейство...
Каза лелята.
Те се обърна към снимката на Джънгкук и майка му..
-Вече сме..
Отиде до тях и ги гушна.
Отдели се от тях.. Обърна се към Джимин който го гледаше сладко. Обви ръце около врата му и го целуна..
След това се отдели и заедно всички  продължиха да празнуват...







THE END

Епилог?!

Switched soul {Завършена} Where stories live. Discover now