Switched soul {Завършена}

«5»

Алармата ме събуди рано.
Направих сутрешните си рутини и слезнах долу да закусвам с леля и чичо.
Разменихме си по едно добро утро и седнахме да ядем.
-Джънгкук... В семейството ти имаш ли някакви осиновени братя.. или сестри?
Оставих вилицата и я погледнах в очите, трябваше да излъжа. :
-Ами... все още съм в приемни семейства.. Никой не ме осинови.
Те погледнаха към чиниите си.. стана им неудобно май..
-В последното ми семейство...Е ако мога да бъда искрен към вас?
-Да разбира се миличък..
-Ами..аз избягах, преди няколко седмици от тогава живея на улицата.
-.... Защо??
Каза тихо Сан Хън:
-Еми.. Брат ми постоянно крадеше от мен, а.. другият ме харесваше.. не като брат.. Ако ме разбирате..
-Това... е ужасно каза леля
-За това се зарадвах като ми предложихте да дойда тук.
-А къде мислиш да отидеш после..??
Попита чичо ми.
-Ами все още не съм решил..

Г. Т. Н
Сан Хън и Джо Лоо бяха седнали на дивана. :
-Не може да го оставим сам на улицата?! Държеше се за главата леля му
-Нямам против.. Но ако ще остава за дълго трябва да определим някои правила...изрече чичото.
-Оххх трябваше да се погрижа за него преди години
Разтрои се Джо Лоо.
-Мисли за бъдещето скъпа... Доброто бъдеще изисква да забравим миналото..
- Прав си..

Г. Т. Ви
Извадих от раницата си откраднатият портфейл на Джун.. Скрих го добре в секцията си. Чух почукване и веднага се стрелнах към леглото..
-Влез!
-Хей..
Дойде леля ми и постави един кашон пред мен..
-Това е кашонът с спомени от майка ти.. Ако искаш поразгледай го.

15mins later
С леля говорихме много за миналото, тя се учуди че си спомням толкова факти..
-Ако се нуждаеш от нещо ние ще сме тук..
Тя излезна от стаята ми.

Г. Т. Ким Намджун

-Говори ли със съседа му?!
Обадих се на един познат.
Аз си бях в обичайният бар.
-Казах ти! Не се е прибирал от 3 дена! Никой не го е виждал
Треснах телефона си ядосано.. Тогава влезе няква доста нацепена жена в бара.. Идваща към мен.
-Здравейте..
-Готино яке
Подсмихнах и се.
-Детектив Хае Джънг..от полицията!
Каза го показвайки си значката..
-Вие ли сте Намджун.?!
-Така... ме наричат с какво да помогна Г-це.
Поогледах я малко.
-Преди две нощи е било убито едно момче.. интересува ме дали си видял нещо??
-Аз не съм
Отрекох
-Тук ли сте били??
-Хах възможно е..
-Може би сте били с някой друг??
- Хах и това.. е възможна аз съм много харесван мъж..
Егото ми си показа вече..
-Добре... Разполагаме информация че някой си Намджун е замесен..
Аз само погледнах настани
-Успех в търсенето.. Аз не съм
-Рядко разчитам на късмета Г-ин Намджун..
Обърна се и понече да си тръгне..
-ДЕТЕКТИВ!
Викнах по нея..
-Как се казва жертвата?!
-Все още не знаем.. Спокойно сигурна съм че  скоро пак ще си поговорим..
Отвърна.. И си тръгна
Отпих от уискито си...