3.Всичко е точно

382 29 0
                                    

Никол

Здрасти! Радвам се, че сте стигнали поне до тук и се надявам да не сте се отчаяли...или поне не много.Вслучай,че сте се...спокойно това е само началото. И само началото на това колко объркани и тъпи се чувствахме.
Случи се много и да беше прекалено странно за да може мозъка ми да повярва на всичко, но мисля, че няма смисъл наново да разказвам нещата които се случиха, защото вие вече сигурно знаете.
Затова да почнем от там до където стигнахме.
След като разказахме на Криси какво по-точно се е случило... За това, че госпожата ни е някакъв Демон и цялото училище вече е разрошено, но поне немаше да учим и така нататък, се чудехме как по точно трябва да излезем и дали ще умрем. Сигурно мислихме около 10 минути и не мисля че все още някой като цяло вярваше на всичко това.
Точно аз като знам колко много искам да бъде изядена от някакво нещо и как още не можах да възприема какво се случи не знаех до колко мозъка ми щеше да измисли какъвто и да е план.
-Може да  се опитаме да я унищожим или нещо подобно? -даде идея Криси.
-Да разбира се понеже ние имам специално обурудване и сме част от ловците на духове! Направо страхотна идея! - каза Гери с такава саркастична усмивка,но признавам колкото и забавно беше не бе сега момента.-Нека измислим някой план чрез който няма да се хвърлим направо в ръцете на смъртта.
-Ами може да се съберем много хора и да се обадим на полицията!-предложих най-тъпата идея аз.
-И с какво ще ни помогне полицията срещу демон?!? -каза Криси.
-Знаете ли! Аз имам идея! - каза Гери и я зяпнахме в мълчание надявайки се,че най сетне имам идеалния план.
-Просто да останем тук и да приемем, че сме мъртви! -каза Гери макар и не много доволна от идеята си.
-Не! -казахме с Криси едновременно и въздишахме в отчаяние. Беше ясно, че едва ли ще е умна идея и то ако е от Гери. Не че аз бих могла да измисля нещо по добро.
След нашето отчаяние решихме да пробваме да избягваме през някой прозорец. Но както винаги нашата карма се обади и трябваше да има решетки на прозорците. Като ви кажат, че училището е затвор. Повярвайте им.Не след дълго мъчение и пренатоварване на мозъчните ни клетки се отчаяхме и просто седнахме на пода с още тъпи идеи да измслим нещо.
Но разбира се седяхме в едно огромно мълчание. По някаква причина знаех, че всички сме объркани и никой не знаеше как трябва да приеме случващото се. Беше странно и то като цяло не знам дали има човек който знае как трябва да реагира като се случи нещо подобно.
Винаги сме си представяли какво щеше да е ако бяхме във някой фантастичен свят, но никога не сме си мислели, че ще се случи нещо такова. Най малко аз. Не, че не съм вярвала, но гледах да не обръщам много внимание за да не си разбивам мечтите после. Затова гледам и аниме! Поне ако съм в аниме свят и това се случи няма да съм толкова объркана както съм в този момент! Най вероятно щеше да се случи и нещо по нормално от това!
Разбира се мечтите ми нещата да се бяха вазвили по друг начин бяха прекъснати и Криси почна да предлага тъпи идеи.
-Да прокопаем дупка с лъжица. -каза тя и изчака отговор.
-Нямаме лъжица-отговори и Гери но поне не и съсъипа мечтите като каза, че е  тъпа идея.
-Да строшим стената и да избягаме- дадох и аз тъпа идея.
-Най много да си строшим крайниците.
-Да изчакаме Фред и Джордж от Хари Потър да дойдат и да ни измъкнат с летящата кола.
-Невъзмижно е.Не съществуват.
-Стига де! Щом онова там е истинско ,не може и те да не са! -оплаках се аз а Гери само ме погледна на криво.
-Тогава чакаме Волдемор да ни убие!Ще е по добре от това!
Точно в този момент на вратата почна да се блъска и някой се опитваше да я отвори.
-Да благодаря ти Никол! Браво призова го!
- Не е моя вината, че отхвърляш всяка една добра идея!
-Ще спрете ли или ще ми помогнете!?- каза Криси носейки един стол от стаята на учителя. Сега не знаехме дали беше Волдемор или чудовищната ни госпожа.Но разбира се и при двата случая не иксахме да умем затова залостолихме вратата със стола и...май не беше най-добрата барикада... И то изобщо.
Не след дълго осъзнахме как нещото което и да е щеше да изкърти вратата и във всеки случай щяхме да умрем.
-Момичета-каза с притеснен глас Криси-да знаете ако се случи нещо... Бяхте най страхотните приятели на света.
-Ще ми липсвате-почна да ни казва Гери-и да знаете...Колонката идва с нас в отвъдното!-каза Гери и гушна колонката си която явно я беше взела.
-Надявах се поне да изгледам повече анимета...но все пак к на мен ще ми липсвате. Сбогом приятели. -казах аз с тъжен глас, но май доста почнахме да драматизираме.
Точно когато спряхме да се филмираме бравата се счупи и вратата рязко се отвори....

Историята На Нови ПолубоговеWhere stories live. Discover now