Историята На Нови Полубогове

16.Подготовката

Криси

Всички бяха прави! Ако се замислиш толкова колкото Никол е права, толкова и Фин и Даниел са прави. Не можем да оставим Виктор да умре, нито да тръгнем просто така, защото не сме подготвени. Защо трябва да е толкова трудно!
-Какво сега? -попита Гери малко след като Никол си тръгна.
-Не знам... -отговори ни Фин.
-Нямаме идеи. -каза Анди.
-Стига де! Не може просто да се откажем! Все пак трябва да има някакъв вариант!-казах аз знаейки, че Фин ще измисли нещо-Знам и ,че ти не искаш просто да го оставим! И ти искаш да отидеш на подвига!
-Ако подвига не е за нас? -попита ме Фин и ме погледна с отегчен поглед.
-Нищо! Ние сме длъжни да направим нещо ,за да го спасим!
-Тук тя е права! -защитиха ме Гери и Анди.
Фин замълча и се замисли.
-Окей правим го!
С Гери и Анди почнахме да се радваме, но:
-Но не сега! Сега е късно. Утре сутринта ви чакаме до стрелбището. Ще ви подготвим поне малко. Другото го оставете настрана. Ще тръгнем утре вечерта. Окей?
-Окей!- Казахме с Гери и Анди и се запътихме към Никол, а Фин си тръгна.
С Гери и Анди влязохме в хижата и видяхме Никол обикаляща из стаята.
-Никол? -попита Гери.
-Да? -попита Никол и изглеждаше леко странно.
-Обсъдихме го... И решихме.Утре вечер отиваме да спасим Виктор!-казах радостно аз.
-Каквоооо? Наистина ли? -каза Никол, която май криеше нещо...
-Да! Добре ли си? -попита я Анди.
-Да! Супер съм... А подготовка? И как Фин и Даниел го решиха?
-Утре ще се подготвяме, а говорихме с Фин и той го реши... Още не сме говорили с Даниел...
-Това го оставете на нас с Фин! Ще го накараме някакси. -каза Анди и вече и този проблем беше решен... Не точно, но все тая.
-Окей... Аз съм изморена! Да спим! -каза Никол, която наистина се държеше прекалено странно.
-Добре.Аз ще те изпратя то хижата ти Криси.
Взех си багажа, с Гери тръгнахме, а Анди и Никол остана в хижата.
-Сигурна ли си, че ще оспеем? -попитах Гери.
-Разбира се, че не съм сигурна. Но трябва да мислим позитивно! Все пак трябва да опитаме нали!
-Права си...
-Сега единственото, което ни трябва е здрав сън! Утре ни чака тежка работа...
-Така е! Не знам от какво ме е страх повече. От това, че ще потеглим по пътеката на смъртта или това, че Фин ще подготвя най сакатите хора на света да боравят с оръжие...
-Най много да изгубим някой пръст... Какво толкоз!
С Гери вече бяхме стигнали до хижата. Изглеждаше доста уютничко отвън. Анди ме предупреди, че като прекрачиш прага на вратата веднага ти се доспива. Представям си какво е отвътре...
-Извинявай, че не оспяхме да те изпратим по рано...
-Няма проблем... Е до утре. И ако се успя ела да ме събудиш.
-Споко нямаш проблеми!
Изплашиха се... Като знам как Гери ме е будила други пъти... По добре да не спя.
Влезнах в хижата и... Нямаше никой... Или ако имаше всички спяха. Защо ли! Имаше много легла и беше тъмно. Имаше няколко капана за сънища, а прозорците бяха покрити с пердета. Огледах стаята и видях една масичка на, която имаше оръжия. Не очаквах да има оръжия в хижата на най-спящите същества на планетата. Вече и на мен почна да ми се доспива... Наистина имаше нещо сбъркано с тази хижа...
-Ти си новата нали?
Уплашиха се и от толкоз много страх се хлъзнах и се пребих като идиот.
-Да... Явно ти си новата! Аз съм Хари. И малко по тихо, че останалите спят...
-Оу... Ъм да здрасти.Аз съм Криси.
-Е добре дошла във хижата на Хипнос! Другите в момента спят... Но ще ги опознаеш. Не сме много.
Някои малко повече спят от другите но това не е чак толкоз голям проблем нали?
-Не не.Няма никакъв проблем.
-Е онова крайното легло в ъгъла е твоето. Настани се и ако има нещо ми кажи.
-Добре.Благодаря!
Запътих се към леглото и се плюснах и въобще не ми пукаше за нищо друго. Надявам се и другите деца на Хипнос да са толкова мили... какво говоря как човек, който спи 24/7 ще е мил...
Това легло беше супер удобнооо. Можех да остана тук завинаги. Въпроса е, че не можех. Затворих си очите и се надявах, че сутринта Гери ще ме събуди... както се надявах да не е по смъртоносен начин. Обърнах се на една страна и заспах.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Сънувах как сме в някаква гора и обикаляхме. След случката днес не знам как съм се съгласила да вляза пак във гора... Обикалях ме много и накрая стигнахме до някакво езеро. Беше странно как по дяволите сме се озовали тук.
-Какво сега? -попита Гери.
-Трябва да измислим план преди да е почнал пожара.-отговори и Фин.
-Чакай какво? -попитах, защото се учудих за какъв пожар стана въпрос.
Всички изчезнаха и останах сама.
-Ъм ехо... Къде сте?-извикаха осъзнавайки, че няма никой около мен.
Гората... Се запали...
Защо все пожари??? Никога не ме е било страх от огъня, но май скоро ще ме е.
-2 седмици-каза някой в гората.
-Какво?
-Времето тече, а подготовката зачочна.
Какво по дяволите означава всичко товаааааааа. Пожара почна да се разпространява и тогава...
-Криси ставай идиот такъв!-изкрещя Гери и изсипа една чаша с вода върху мен.
-ГЕРИИИИИ! КАКВО ПРАВИШ.
-По тихичко! Опитвам се да спинкам! -каза някакво момче на съседното легло и заспа наново.
-Хайде ставай! Анди и другите ни чакат.
Станах, оправих се и излязохме.
На стрелбището ни чакаха Анди, Фин и Никол.
-Готови ли сте?-попита ни Анди.
-Разбира се, че НЕ! -казах аз, защото все още ми се спеше.
-Ами подготовайте се. Първо трябва да отидем да ви изберем оръжия!-каза Фин и се запътихме към ковачницата.
В ковачницата имеше хора, които изпробваха оръжия.
-В момента има доста отъжия, доста е разхвърлено.-предупреди ни Фин.
-Имаш предвид, че е по пълно от колкото трябва да е?
-Да. Много хора се подготвят за плени знамето.
Беше пълно със всякакакви оръжия-мечове, лъкове, ножове, пушки абе всичко за, което можеш да се сетиш.
-Всичко е направено от божествен бронз, не могат да навредят на хората, но могат на нас и чудовищата. -осведоми ни Анди. Тя просто винаги ни казваше преди да попитаме. Беше нашата Уикипедия за всичко.
-Ееее. Повечето оръжия тук са изработени от децата на Хефест. Има някой на Атина, Арес, повечето лъкове са от Артемида или Аполон. И като стана дума за Аполон...
Фин се поразрови в оръжията и извади един доста добре изглеждащ лък.
-Това е за Никол. Един от лъковете на Аполон!-каза Фин и го подаде Никол, а тя беше се втренчила в лъка.
-Имаш предвид, че...
-Да... Някога е бил на баща ти.
Никол се протегна, взе, гушна лъка и каза:
-Скъпоценното ми!
Звучеше точно като от Властелина на пръстените... Малко плашещо ама все тая.
-А за нас с Гери какво? -попитах аз.
-Гери вече отдавна си избра оръжия, а за теб...
-Направих го специално! -каза Гери и почна да рови из оръжията.
-Наистина ли??? -попитах аз доста учудено. -Откога правиш оръжия?
-Хехе... Тайна! -Гери извади един нож с Черна дръжка, а на самия нож беше издълбано едно перо. -Дано ти хареса! Това е кама. Специално за теб е!
-Аз... Ъм.. Благодаря! Супер е! -казах аз и прегърнах Гери.
-Да много мило, но трябва да ходим да се упражняваме.-Каза Фин и се запъти към стрелбището, а с Гери и Никол го догонихме, а Анди отиде да говори с Даниел.
-Сега! Почваме с физически упражнения! Две обиколки на стрелбището!
-Стига де! -измрънкахме трите в един глас.
-Звучиш като господина по физическо! -имърмори Гери, която с цялото си сърце мразеше господина по физическо.
-Две обиколки казах!
Нищо друго не ни оставаше освен да направим тези обиколки. А и просто тичаш! Какво толкова! *15Минути по-късно след мъчителни обиколки*
-Какво е това стрелбищеее!-каза Никол и легна на земята
-Голямо! -усмихна се Фин с мазна усмивка и ни погледна със доволен поглед.
-Няма да тичам повече, ако очакваш това!-каза Гери задъхва от тези обиколки.
-5 минути почивка моляяяя! -помолих аз.
-Ако ви гонят чудовища няма да има почивка! Така, че не!
Изправихме се и се подготвихме да чуем другото мъчително нещо, което ще ни накара да направим.
-Сега вземете лъкове те и стреляйте. Трябва да се оправите със стрелянето.
Никол и Гери почнаха да стрелят, а аз ги гледах отстрани.
-Ъммм... Аз да си ходя ли или какво?
-Ти също стрелял. С камата!
-Моля?!?!
-Опитай просто.
Застанах пред мишената и метнат ножа... Който вместо да се забие в мишената отиде и се заби в едно дърво.
-Не мисля, че това трябва да стане.
-Ами попринцип не! -отговори ми Фин, а през това време Анди дойде.
-Какво каза той? -попита Никол.
-Не иска да дойде.Опитах се всичко.-каза Анди с отчаян глас.
-Спокойно... После и аз ще се опитам да говоря с него. -каза Фин, който звучеше сеедно знаеше, че Даниел си държи на думата.-Сега вие продължавайте!
Като гледах колко добре се справяха другите... Имах чувството, че не трябва да ходе на този подвиг... Но нали трябва да опитам! Отидох да си взема камата , която си беше забита в дървото. Щеше да е добре ако е в мишената, а не в дървото! Опитах се да я взема ама май дървото не беше на същото мнение.
-Хайде де! -оплаках се аз и продължих да се опитвам да извадя камата.
След още няколко неуспешни опита, ръката ми така се отхлъзна от дръжката, че се спънах и паднах назад. То няма да съм аз ако не се пребия, разбираш ли.
-Защо на мен свят!
-Искаш ли помощ? -попита ме Ноа, който не знам кога се беше появил зад мен. Този човек се телепортира сигурна съм!
-Ами... Не... Аз просто такова... Исках да видя тревата от по-близо.
Ноа се приближи, помогна ми да стана, опита се да извади ножа от дървото и разбираш ли... Успя!
-...Дървото е виновно!-изкрещях аз и имам чувството, че целия лагер ме чу.
-И аз мисля така! Понеже дърветата в лагера са много упорити!-каза той и се засмя.
-Да. Благодаря... Сега трябва да вървя!
-На подвига ли ще ходите?
-Каквоооо... Подвиг... Пффф.. Какво е това? Не знам за какво ми говориш.
-Стига де личи си, че се подготвяте за нещо важно!
-Да.. Да... Подготвяме се! За онова нещо.. Ъм... За плени цветето!
-Знамето.
-Същото е! Анди и Фин ни подготвят за това.
-Стига де можеш да ми кажеш. Знам, че не е за това.
-Окей... Окей... Прав си. Ще ходим на подвиг! Въпроса е, че не е подвиг, защото няма да ни пуснат на подвиг, а ще отидем тайно, така че не си прав! Хаха!... Казах всичко нали...
-Да.
-НЕ КАЗВАЙ НА НИКОЙ! МОЛЯЯЯЯ.
-Няма.
-Наистина ли... Обещаваш?
-Обещавам. За какво ми е да ви издавам...а и Фин щеше да тръгне и без това някой ден да търси.
-Какво?
-Нищо... Забрави това. Е пожелавам ви късмет. Дано го намерите! -каза Ноа и си тръгна.
Откъде знаеше,че ще търсим Виктор.Това беше странно, но се върнах при другите.
-Къде се забави? -попита ме Фин.
-Проблеми с едно дърво. -отговорих аз и се опитах пак да вкарам в целта. Успях... Не беше точно в целта.. Но беше в територията на мишената този път.
-Супер! Продължавайте.
ДВА ЧАСА МЪЧЕНИЕ по късно вече бяхме прекалено изморени от тренировки, разни бойни изкуства и какво ли още не.
-Какво сега...-попита Гери изморена-Ще ни накараш да преплуваме Тихия океан ли?
-Готови сте! -каза ни Фин радостно.
-Чакай какво? Наистина ли?
-Да. Готови сте! След два часа се чакаме пред портата на лагера, гледайте никой да не ви забележи. Оправете си багажа и ще тръгнем. А аз отивам да говоря с Даниел.
Фин се запъти към хижата на Хермес и всички се запътиха към хижите си. Влезнах във хижата и си взех раницата. Половината хора все още спяха. Преди си мислех, че съм човека, който спи най-много, но вече съм на други мнение.
В раницата сложих малко храна,няколко резервни дрехи и едно от най-важните неща-ножа.
-Ще бягаш ли? -попита ме Хари, който седеше на съседното легло.
-Оу... Не просто ъм...
-Споко ще те прикрием-каза той и в този същия момент заспа. Не му пукаше особено.
Излезнах от хижата и зачаках Анди и Никол. Гери беше излезнала отдавна.
-Доста масивна раница.-казах на Гери, защото раницата и сеедно беше пълна с камъни.
-Оу ами да... Просто вътре имам два меча, един лък, стрели, два ножа и имам още една прашка със камъни във джобовете! И още няколко джиджави инструменти.
-Лал... Доста неща.
-Е готови ли сме? -попита Никол, която излезе заедно с Анди.
-Да! -казахме аз и Гери доста решително.
-Преди това... -каза Анди и ни даде някакви шишета с нещо вътре и някакви монети. -Това е амброзия!
Божествената храна за боговете, която помага на полубоговете когато са ранени. А монетите са драхми. С тях можете да плащате някои неща.
Ние прибрахме всичко по раницата и изчакахме Фин. Не след дълго и той дойде... Но без Даниел.
-Всички готови ли са? -попита ни той.
-Да! -казахме всички в един глас.
-А къде е Даниел? -попита Никол.
-Не можах да го обедя... Но няма да каже на никой... Сигурен съм-каза така сеедно е леко разочарован. -Е да тръгваме!
Опитахме се да излезем през портата без никой да ни забележи и да заобиколим огромния дракон и пазача. Постигнахме го и успешно бяхме извън лагера и вече бяхме на пътя. Но проблема сега беше:
-Сега накъде...?