Историята На Нови Полубогове

25.Белот с циклопи

Криси

Каква прекрасна новина само! Говорехме с човек който иска да ни унищожи и който ни разпитваше през цялото време въпреки, че е знаел кои сме и просто сигурно и искал информация, а ние му казахме колко добри готвачи сме и се държахме като идиоти. Защо просто не зададем въпроса на боговете? КаК смЕ ощЕ ЖивИ???
Както и да е, ние все пак трябва да спасим Виктор... Затова напънахме мозъчните клетки и почнахме да мислим как ще стигнем до Детройт?
-Някой някакви планове? - попитах аз след 1 час мъдрене на нещо умно.
-Вижте пеперутка :0 - каза Никол която вече съвсем се беше отказала от мисловния процес.
-Никол, знаем че помогна много досега, но не мисля, че пеперудката ще ни помогне. -каза Гери която вече се отчайваше.
-Добре де. Помислете. Щом знаете тази гора, значи и предния път сте стигали до тук.Имали ли сте някакви превозни средства или нещо подобно?-попитах аз.
-Всъщност да!
-Не нЕ нЕее!-Даниел беше прекъснат от Фин. - Само не си мисли за това, защото ако ще викаме тези три стари не виждащи баби да ни закарат чааак до Детройт. Аз по скоро да остана тук и да чакам някой трол да ме изяде!
-Добре де!Спокойно няма да ги викаме! -каза Даниел, а ние разбира се трябваше да питаме.
-За кои баби говорите ако не е тайна?
-

Таксито на Сивите Сестри.
-илИ пО точнО "КолЕснИцАта нА пРоклЯтиетО"-каза Фин драматично.
-Имат такси! Ама те може да ни закарат! Това е перфектно!-каза Гери щастлива ама Фин не беше на същото мнение.
-Ти луда ли си! Тези жени си споделят едно око! На практика са на половина слепи! Предания път като бяхме в това такси щях да остана с една ръка! Не знам кой им е дал шофьорската книжка ама сигурно в бил по сляп и от тях!
-Спокойно бе!Просто се опитвам да дам някакви идеи!... Ами ако построим нещо! Като мотори?
-Да добре само ни дай два дни за чертежи и още пет за да направим най много три мотора. Каква прекрасна идея! До тогава сигурно Виктор пет пъти ще е отишъл и ще се е върнал от подземното царство.
-И ти все още си сърдит , а господин "вИжтЕ мЕ колкО сЪм умЕн с Тези опЛакванИя"
-ДобРе спрете и двамата! Ако продължавате така нищо няма да измислим! Нито на теб Гери ти е приятно, ното на Фин му е! Затова нека просто се успокоим и да си се извиним.-казах аз и изчаках да преглътнат егото си.
-Добре де... -каза Фин с въздишка. -Извинявай, че се държах толкова грубо и за всички казано...
-И аз извинявай, че просто си тръгнах и не казаха нищо-каза Гери и двамата си стиснаха ръцете.
-ИмА пРемириЕее! -казах аз и най сетне можеше спокойно да измислим нещо.
-Пеперудката още е тук 0:
-НикОл тОва нЕ пОмАгА!?!
-СЕТИХ СЕ! -каза Анди и всички се обърнахме към нея.
-Наблизо имаше бар, нали? "Трите смока"? Там трябва да има спирка. Може да отидем там и просто да изчакаме и да се качим на някой автобус.
-Това не е лоша идея. -каза Гери и погледна към останалите.
-Така е, може да отидем. Няма да е толкова бързо колкото с влака но може би някъде след 7 часа път ще сме в Детройт. -каза Даниел.
-Значи отиваме?- попита Фин.
-Дап! Хайде всички да тръгваме.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
След дълго ходене стигнахме до пътя. От другата му страна се виждаше дървения бар, който изглеждаше доста добре сравнение с други и имаше огромна табела"Трите смока"+ нарисувана пеперуда до надписа. Не знам какво общо имаше, но изглеждаше красиво. И разбира се малко по надолу бяха и спирките за автобуса. Даниел отиде да види разписанието и в колко часа идва автобуса.
-До Детройт автобуса идва в 18:00
-Колко е сега?
-16:30.Имаме час и половина.- каза Никол.
-Мисловната ти дейност се възвърна, а? -пита саркастично Гери, а тя просто я изгледа злобно: -.-
-Знаете ли какво значи това? -попита Гери. - Имаме час и половина да пием по едно в барааа!
-Съгласен съм но без часта с пиенето-каза Даниел.
-Стига де! Разваляш забавата! -каза Гери.
Какво толкова можеше да стане този път. Това е просто бар по средата на пътя, затова не мисля, че имаше смисъл да се притесняваме като цяло. Влязохме в бара и веднага всички погледи се втренчиха в нас... Или поне четирите човека които бяха там...
Обстановката от вътре беше различна. Имаше много маси и бъчви, които бяха използвани за столове. На самия бар имаше много бутилки с всякакви питиета, както и неща за ядене, а на стените имаше много рамки... С препарирани пеперуди? Явно все пак имаше нещо общо с пеперудите.
-ХееееЙ всички! Как е живота? -попита Гери отивайки към бара, а всички бяха забили поглед в нея. А ние разбира се я по следвахме.
-Сигурни ли сме че искаме да останем? -попитах аз, съмнявайки се във всички хора там. Въпреки че изглеждаха като обикновени хора на Средна възраст които просто са се събрали да играят на белот или просто да си залагат парите на игри с карти... Бяха странни. Не като хората в лагера на Филип. А просто ние не се връзвахме в цялата обстановка.
-Разбира се, че искаме да останем! -каза Гери и седна на стола при бармана - имате ли енергийни?
Разбира се той я погледна с поглед... Как очакваш да има енергийни точно тук, да ти мрзам на продавач в денонощно магазинче за цигари? И така Гери не получи отговор.
-Добере да, а имаш ли нещо по силно-
-ГерИ! -повика я Даниел и я погледна със строгия си поглед тип:самО посмЕй и нЯма дА сТъпиш В лагЕрА повЕче. Донякъде беше забавно как се опитваше да се грижи за всички нас като някакъв родител ама беше и досаден понякога.
-Само питам! Спокойно!
Осъзнах как другите ги нямаше и бяхме само тримата и разбира се всички останали от бара.
-Къде са останалите?
-Сигурно се забавляват някъде отвън! - каза Гери пренабрежително.-Хей виииееее, белот ли играете там!
-Гери, не! По добре да си тръгваме.
-Ама искам да изиграем една игра на белот!
-Не можем сега! По добре да чакаме навън за автобуса!
-Да не ви трябва превозно средство? - каза единия от четиримата пияни комарджии.
-Дааа! -каза Гери.
-НееееЕ! - отговори Даниел. -Ще чакаме автобуса! Така, че не ни трябва, нали Гери! -погледна я той и изчака тя да се съгласи.
-Нека му чуем предложението! Ако може да ни помогне защо да отказваме?
-Момичето е право. Кой не би отказал предложенията на стария измамник Джони. -каза един от другарите му на масата с мазна усмивка.
-Млъкни и си гледай твоята работа или знаеш какво ще ти се случи накрая-погледна го злобно точно този с предложението и всички просто замлъкнаха.- Мога да ви помогна като ви дам един ван, който седи отстрани на пътя. Ще ви помогне до там до където искате.
-Прекрасно! Има сделка-каза Гери и си стиснаха ръцете.
-Нооо... -иии след като каза това вече знаех, че сме загазили.- Можете да го вземете само ако ме победиш на белот.
-МолЯ? Ааа нЕ тогава няма сделка. Хайде! Време е да си ходим! -каза Даниел и се запътихме към вратата.
И в точно този момент *пУф* вратата се затвори и разбираше не можеше да се отвори.
-Няма да избягате толкова лесно. А и вече приехте да участвате в играта с циклопите. Затова заповядайте на масата.- каза той с още по мазната си усмивка...и вече беше ясно защо са толкова странни...
Супер. Приехме предложението на групичка пияни циклопи комарджии... Какво по прекрасно?
-Е, Гери да имаш да казваш нещо по случая, защото май ти си единствената от тук, която може да играе на белот! -погледнах я аз малко ядосано.
-Какво толкова... Просто ще изиграем една игра и ъм... После ще си тръгнем. -каза тя и отиде на масата , а ние седяхме отстрани.
В този момент стаята се разшири магично и всичко стана много по голямо от преди.
-Е. Кой ще избереш да е от твоя отбор? - попита циклопа.
Гери се замисли, но не след дълго посочи Даниел. Чувствата ми бяха наранени, че не избра мен ;-; ама не мога да я съдя- аз не разбирам от белот. Циклопа посочи един от своите приятели и седнаха един срещу друг, както бяха Гери и Даниел.
-Значи играем една игра...и ако бием ни пускаш и ни даваш вана? -попита Гери.
-Разбира се.
-И без никакви уловки?
-Без никакви уловки. Но мисля, че ще е справедливо и аз да имам някаква награда ако спечеля, нали? -каза той и се по замисли с мазната си физиономия. - Ако аз спечеля вие ще останете тук... И разбира се ще станете част от колекцията ни с пеперуди!
-Чакай моля?! -възкликнахме всички наведнъж.
-Не се притеснявайте! Ще бъдете закачени в отделна рамка на стената! - каза другия му съотборник.
Това обясняваше всичко с пеперудите...
-Да започваме!
Гери видимо почна да се притеснява затова че може да станем препарирани пеперуди на някаква стена в бар посред нищото. Кой да знае, че е толкова забавно да си полубог?
Те почнаха да раздават картите и явно циклопите бяха доволни от това което имаха... Не бих казала, че беше същото и при отбора на Гери и Даниел...
- Играем "Всичко коз".Една игра и тя ще реши съдбата ви! -каза циклопа и Гери май вече почна тотално да се отчайва. А къде бяха останалите в този момент... Богове трябва да ни помогнете.
Те почнаха да играят. Играта се задълбочаваше все повече и повече и аз разбира се... Не разбирах нищо. По физиономията на Гери нещата не вървяха на добре. Циклопите видимо се радваха за развитието на играта, а Даниел беше прекалено умислен. Не знам дали е играл белот преди, нищо не ни беше казал но изглеждаше сеедно разбира. Минаха около 15 минути и вече наистина всички бяха отчаяни освен циклопите.
-КрАй На игРатА! ВремЕ за пРебРояванЕ на ТочкитЕ! -каза циклопа и се захили.
-Честита ни загуба- каза Гери , а Даниел просто седеше и гледаше преброяването на точките.
-Не знаех, че ще свършим като пеперуди на стената... -казах аз и чаках да обявят загубата ни.
-Моля?!? - циклопа каза очудено и почна на ново да брои всичко. - Това не може да е истина!
Видях как Гери и Даниел се поглеждат и се усмихват мазно а аз тотално бях объркана от ситуацията.
-Вие... Победихте... - каза циклопа и изглеждаше вбесен от цялата ситуация. -ВИЕ НИ ИЗМАМИХТЕ.
-Те са полубогове! - каза приятеля му и веднага насочи един нож към тях.
- Хей, приятели! Да не забравяме за сделката! Ние победихме затова сега трябва да ни пуснете да си ходим! Беше забавно все пак -казах Даниел и изглеждаше доста щастлив.
-Ти си син на Хермес нали! Измами ни!
-Не се напрягайте! Не всички са умели измамници, нали? А и май вие не сте толкова добри като цяло!
-Даниел мисля, че ще е добре да млъкнеш и да тръгваме!
-Никъде няма да ходите вие малкк тъпи-
В този момент чухме някакви звуци от вън. И *бууУУм* през стената влетя един ван и разруши по голямата част от бара.Вътре бяха Никол, а
Анди и Фин.
-Опа...Май това не беше правилната ръчка.- чу се Фин от вътре.
-НЕ!ПЕПЕРУДИТЕ! - изкрещя Циклопа и в следващия момент просто стана на прах. Всички циклопи бяха станали на прах а ние седяхме объркани не знаейки какво се случва...
-Знаех си, че това ги крепи живи. - каза Даниел, взе си раницата и тръгна към вана.
-Значи... Пеперудите някак си са ги ъм...подържали живи? -попитах аз объркано.
-Дап. Сега няма да е зле да тръгваме. -каза Даниел и се качи при останалите
С Гери просто се спогледахме, взехме си всичко и се качих ме във вана.
-Да изпуснахме нещо интересно? - попита Анди.
-Неп! -казахме заедно тримата без да имаме намерения да им казваме за случилото се. - При вас нещо интересно?
- О да! Няма да ви казвам колко време ми отне да оправя това нещо! Вие си бяхте добре в бара! -каза Фин и потеглихме към Детройт.
-Дап беше супер.И най вече беше най умно как Даниел успя да открадне всичките Валета. Как успя без те да те видят?-каза Гери и погледна към Даниел.
-Имам си начини, а и не е трудно да излъжеш тъпи "хора" като тях.
Важното е че не станахме препарирани идиоти до края на света.
-Моля? - попита Никол вече наистина объркана.
-Не е важно- казахме пак заедно и се засмяхме.И най сетне отново се запътихме да спасяваме Виктор.