Историята На Нови Полубогове

29.Обещанието на надутия гълъб

Гери

Малко след като Фин, Криси и Анди тръгнаха, ние седнахме и останахме в неловко мълчание.
-Някой ще каже ли нещо или ще чакаме да умрем от скука? - казах аз с цел, да задвижа някакъв разговор.
-Не мисля, че адекватно може да умрем от скука.
-Никол,това беше сарказам.
-Да знам, просто се отказвам да мисля.
-А ти ще кажеш ли нещо или ще се правиш на сърдита кокошка.- казах аз към Даниел, а той просто ме погледна.
-Има ли смисъл да казвам нещо? А и не съм сърдита кокошка, а просто обмислям някои неща.
-Добре де, надут гълъб по добре ли е?
-Гери, защо го мразиш толкова.
-Защото е надут гълъб? И още от първия ден изглежда като голям песимист, който не разбира от хубава и качествена музика.
-И ти не си цвете за мирисане.
-Аз поне не се оплаквам.
-Как се очаква да оцелея с вас двамата в една лодка?
-Ако лодката изобщо е оцеляла... вижте. - каза Даниел, стана и тръгна към езерото.
Видяхме разбити парчета от лодката. Явно някой се е сблъскал с айсберг. Извадих средството ни за комуникация и се опитах да се свържа с Фин.
-Ехо. Фин, Чуваш ли ме? Какво стана добре ли сте?
Изчакахме две минути... И нямаше никакъв отговор.Това вече почна да ни притеснява.
-Чувате ли ни? Гери?
-Фииииин!Оживяхте ли или не?!?
-Да. Всички сме живи... Минус нашия велик Титаник.
-Аааа хаааахаааа, чу ли Даниел? Плана ти май нещо се провали. - казах аз а Даниел просто за пореден път ме изгледа злобно.
-Не съм предвидил, че лодката ще потъне от само себе си! Не ме обвинявай.
-Добре сега няма как да преплувате чак до тук. Мисля, че ще е най добре ако просто заобиколите езерото. През това време ще ви чакаме тук. - каза Фин и не беше чак толкова лоша идея
-Ха виж! Има хора с по добри планове от твойте!- присмях се аз и прекъснах връзката.
-

Все тая... Мисля, че няма да е зле да тръгваме ако искаме да стигнем преди да залезе слънцето.
-Да не те е страх от тъмното?
-Не, а ти някога да млъкваш?
-Не. Това е талант. А и ако не говорех досега вие двамата просто щяхте да мълчите и да се гледате, вместо да обсъждаме заедно важни нещааа!- казах аз докато потегляхме по пътя си с цел да заобиколим езерото.
-Какви важни неща? - попита Никол, както винаги объркана.
-Ами например сватбата виии.За която все пак не съм толкова съгласна, но говорих с Хермес за нея и той искаше да поразпитам.
-Моля- и Никол просто спря да говори, обмисляйки казаното.
-Шегуваш се нали? Баща ми не би говорил за това.
-Охооо напротииив.Колкото и да беше на шега съм сигурна, че с Аполон някой ден наистина ще направят нещо. Добро дуо са между другото. Разказа ми как двамата на времето са имали група заедно с Дионис и Хефест. Били са невероятни!
-Пак е почнал да говори за музикалната си кариера... Това не е добре.
-Дали са имали концерти? - попита Никол и все пак реших да не ги тормоза с разговорите за драматичната им връзка.
-Защо обсъждаме баща ми? Нека просто да говорим за нещо друго.
-хАааа всЕ пак искаш да говорим.
-Няма да има смисъл просто да вървим и да не казваме нищо.
-Да налииии и аз се замислих за това в предните 20 минути които просто не казвахме нищо.
-Не беше моя вината.
-Не напротив. Беше.
-Не беше.
-Ще млъкнете ли, за да решим по коя пътечка да тръгнем? - попита Никол и осъзнахме, че наистина трябва да избираме между две пътеки.
-Лявата.- каза Даниел.
-Дясната. - казах аз заедно с него.
-Знаете ли, неп аз тръгвам обратно назад. - Никол каза и се обърна в противоположната посока вече отказала се от нашите спорове, но ние я дръпнахме за раницата и я върнахме при нас.
-Ти реши.
-МолЯ? Няма да решавам. Просто да помислим кое е най логично! Не е толкова трудно.
-Добре де.Нека да е дясната- каза Даниел и тръгна, а аз изтанцувах малкия ми танц на победата.
Гората беше доста приятна. Имаше много храсти и дървета около нас и отдалече ако погледнем през всички дървета може да видим малки части от езерото. Поне така знаехме, че сме тръгнали по правилния път. Осъзнах колко е спокойно засега, за това какво по добро от тъпи въпроси?
-Е, кога за първи път се видя с Хермес. - знам, че беше тъпо да намесвам баща му след като той не го харесва особено, но все пак знаех че на него му пука и ще се радвам ако Даниел спре да се държи като идиот с него. На предната нощ наистина и аз поговорих с Хермес (да не забравяме и дебилните спорове на Марта и Джордж, които оправяха сериозното настроение )Той ми каза, че не му е приятно да го вижда така и знае, че няма какво да направи, затова просто иска да знае, че той е в безопасност и е забравил миналото. Бях объркана от всичко но може би ако поговорим за това, няма да е същия надут гълъб, който е.
-Защо питаш? - каза той мислейки, че пак ще го обидя.
-Не знам, просто ми стана интересно.
-И аз бих искала да знам. - каза Никол, която лека полека се включваше в мисията "Сдобряване на едно семейство"
-Ами може би първата година в, която отидохме в лагера? Не помня много. Спомням си, че преди това ми пращаше много писма.
-А зарадва ли се като се видяхте за първи път?
- Донякъде да. После осъзнах как не му пука особено и просто искаше да му се разкараме от главата.
Добре, този човек не знаеше много неща за баща си-
-А някога да сте говорили за всичко което се е случвало? Имам предвид... Подвига, Филип и тези неща?
-Да но той просто все казваше, че това е моята съдба, сам трябва да оправя проблемите и просто го правеше така сеедно не е голям проблем. Не че грешеше. Не беше голям проблем за него. А може ли да попитам, защо са всички тези въпроси?
С Никол просто се спогледахме в опит да измислим най омесния отговор.
-АмиииИ. Притесняваме се!
-Да за дървото! - каза Никол, а аз просто я фраснах леко по ръката. - Така де! Притесняваме се за семейното ни дърво и ъм... Кога ще се срещнем с родителите си! -добре това вече беше по добър отговор.
-Защо не започнахте с това? Както и да е. Ами когато за първи път си в лагера и осъзнаеш, че някой твой роднина е бог почваш да се замисляш за съществуването си като цяло. Дали той наистина е искал това и дали наистина някой ден ще се свърже с теб. И когато се видите ще почнете да разбирате техните истински чувства и, че може би на тях им пука дори и малко. Поне при повечето полубогове.
-Ти включваш ли се в повечето полубогове?
Ииии осъзнах как може би не трябваше да задавам този въпрос, защото всички просто замлъкнахме. Мисля, че донякъде имаше развитие с мисията... Само малко. Но пак е нееещО! Разбрахме, че Даниел разбира как се случват нещата с боговете и срещането им но не го приема за себе си. Този май наистина е прост.
След около 10 минути път и слушане на историите на Никол за анимета ( за което аз разбира се не слушах много, а просто гледах облаците в небето) решихме да седнем малко и да си вземем малко почивка.
-Близо ли смееее понеее.- почнах да мрънкам аз както винаги.
-Амиии донякъде да. Остава ни околоооо.... Половин час път?
При което аз просто се пльоснах на тревата и се надявах възможно най-бързо да се свършва с този подвиг. Интересно беше, имаше драма и опасни създания ама не може ли да превъртим до часта в която вече сме в лагера и всичко е точнооо?Не вярвам някой друг да се е оплаквал толкова за подвизи колкото и ние, но просто ако на онзи измислен цирков магьосник не му беше хрумвало всичко това, сега щяхме да играем плени знамето.
-Може ли просто... Да се телепортираме магически до тази пещера, и просто да вземем Виктор и да си ходим- попита Никол,която явно си мислеше същото като мен.
-За жалост, не е толкова лесно. И знам, че сега така ще ви съсипя мечтите но се сетете и, че после трябва да се върнем пак в лагера.
-НеееЕ, защо си толкова гадееен.Можеше да ни го кажеш, когато свършихме за да не ни се вижда толкова много път сегаааа- казах аз и го замерих с клонка.
-Това е нечестно. - каза Никол легнала на тревата и зяпайки облаците.
-Стига де не бъдете толкова зле настроени за всичко. Не сте ли искали приключение, което да е пълно с тайни и мистерии? - попита Даниел с опит да ни мотивира.
-Криси искаше това. А щом сега и тя се отчайва, помисли какво ни е и на нас.
-Добре де.Тогава какво сте искали?
-Нещо забавно с нови спомени и моменти. - каза Никол и бях съгласна с нея.
-Всички сме объркани от случващото се и мисля, че всичко което просто ни трябва е да се отпуснем и да правим нещо забавно и което ни в приятно.Би трябвало е и вие да сте искали това. Все пак след всичките тези неща с полубговете и тренировките, все някога би трябвало да сте искали почивка от всичко.
-.....Разбирам ви- каза Даниел и видях как се замисля върху всичко това. Те с Фин бяха по отдавна в лагера. Знаеха какви са всички тези емоции преди нас и бяха претърпяли много промени и препятствия. Мисля, че точно те знаеха какво е това чувство.
-Знаете ли....Мисля, че заслужавате всичко това. - каза той след малка пауза мълчание. Ние с Никол го погледнахме, а той стана и ни погледна с усмивка.
-Обещавам ви, че когато се върнем в лагера, независимо какво стане, ще се съберем в някоя хижа и ще направим така да се каже "малко парти".Ще се забавляваме. Ще правим каквото искаме и най вече ще създадем нови спомени.И разбира сеее...-тръгна да казва нещо при което ме погледна. - ще има всякакъв вид енергийни.
И като чух всичко това вече просто душата ми беше щастлива.
-Това е най-доброто предложение което съм чувала засега- каза Никол, ставайки от тревата изглеждайки щастлива.
-Знаеш ли... - казах аз изправяйки се също- Ти не си чак толкова лоша компания... лъжлив надут гълъб- казах и се засмях леко при което с Даниел си стиснахме ръцете.
- И ти не си толкова зле ходеща проста запалка.
-Не те бива в обидите.- прошепна му леко Никол.
-Да знам.
И накрая всички просто се захилихме на дебилната ситуация, която се случваше.
-Е... Какво става с предложението ми?
С Никол се загледахме и разбира се отговора беше ясен.
-И ние обещаваме.
-Ще направим нови страхотни спомени.
След всичко това тръгнахме наново по пътя си.И в мислите ни първоначално беше само едно нещо.И то беше това обещание... което криеше много важни неща след себе си...