Историята На Нови Полубогове

17.На гости у стар приятел

Гери

-Нямам никаква представа накъде сме... -каза ни Фин се едно не е кой знае какво.
-КАК ТАКА НЕ ЗНАЕШ НА КЪДЕ СМЕ! -почна да се ядосва Никол.
-Ами не знам! Даниел знаеше пътя не аз!
-Супер... Да се връщаме ли или може да отидем на почивка до Чикаго? -казах аз посочвайки автобус, който беше спрял и водеше до Чикаго.
-Не мисля, че ще ни е от полза...Чикаго не е на запад-намеси се и Криси.
-Как решихме, че сме на запад? -попита я Фин.
-Ами предсказанието...
-Пак казвам! Предсказанието може да не е за нас!
-Добре не ми викай!
-НЕ ВИКАМ ПРОСТО КАЗВАМ!
-Не се карайте! Ще решим нещо! -каза им Анди с опит да ги успокои, но те даже още повече почнаха да крещят.
-Защо се карате? -попита Даниел седящ зад нас, нарамил раница и чакащ да тръгнем...
-Не сега Даниеле! -изкрещя Фин, който продължаваше да се кара с Криси.-Изчакай ти си тук...
-Да. Дойдох! Нямаше да ви оставя да умрете.А и ти си ми най-добър приятел!Няма да те оставя.
-Сега да тръгваме, че нямаме време.-каза им Никол и провали щастливия момент.
-Накъде и как?-попитах аз, защото това ни беше по важно от караниците между двама тъпунгери.
-На запад! Към Ню Йорк!
-Хаха! Казах ти-изсмя се Криси на Фин и после се замисли-Чакай? Ню Йорк?
-Да!
-Как по дяволите очакваш да стигнем до Ню Йорк?-попита Никол с вече отчаян глас.
-Ами с това... -Даниел щракна с пръсти и от хълма се показаха два пегаса и колесница.
-Супер! -възкликнахме аз, Криси и Никол в един глас.
-Не вярвах, че Лукас пак ще ти даде колесницата. -каза Анди на Даниел.
-Ъм... Да...въпроса е, че този път така да се каже... Не го питах.
-Откраднал си я?
-Ако пегасите ме обичат не се брои кражба! -каза Даниел и даде по една ябълка на всеки един от пегасите.
-Аз съм отпред! Казах аз и седнах на едно от местата в колесницата и с мен заедно Анди.
-Ъммм... Не, че нещо ама има четири места... Ние с Никол с невидимите крилца ли да летим до Ню Йорк? -каза Криси доста учудено.
-Точно...Въпроса е, че сме шестима.... Така, че...Никол и Криси...-Даниел пак щракна с пръсти и два пегаса от лагера долетяха. Този човек е подготвен за всичко.
-Ще летите с пегасите!
-Какво наистина ли?-попита Никол. -Нямам проблем да седя на кон с крила ама... Ме е леко страх да не хвръкна.
-Спокойно и други са летяли с пегаси.А и това са най-добрите в цялата конюшня! Ако това ще ви успокои!
-Ами неееее НЯМА да ме успокои-каза Никол и се нацупи.
-Спокойно. Няма да паднеш, а ако умреш аз ще съм виновен и ще съм тъжен.
-Просто се качи на пегаса!-изкрещя Фин и Криси и Никол се качиха на пегасите.
Издигнахме се и вече не виждахме лагера.
-Ееее... Сега какво? -попитах аз.
-Ще пътуваме 1 час до Ню Йорк! -отговори ми Фин.
-Някой ще обясни ли по-точно всичко? -попитах аз.
-Ами... Има време!
-Да сега важното е да спасим Виктор и да се върнем в лагера. -отговори Даниел.
-Тогава откъде знаете къде отиваме? Това не значи ли, че и преди сте ходили там?
-Хей къде са Никол и Криси? -попита Анди и мисля, че беше с цел да отклони темата.
Обърнах се и видях как Криси и Никол бяха на Пегасите. Бяха добре. Нямаше какво да се случи.
-Сега ми отговори.
-Нееее забравих да взема тиксо! -оплака се Фин и щеше да ревне.
-За какво по-дяволите ни е тиксо????
-Охо повярвай ми-почна Анди-тиското е един от най-добрите приятели на полубоговете!
-Особено за децата на Хефест! -отговори ми Фин-Но двойнозалепващото малко повече помага при някои случки.
-Така е -потвърди Даниел.
-Е да-каза Анди-но обикновеното тиксо повече помага примерно когато се счупи...
-ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ГОВОРИМ ЗА ТИКСО! -изнервих се аз. -Сега ще ми отговорите ли на въпросите???
Направиха се, че не ме чуват и това ме из дразни. Чух как Криси и Никол си говорят и се смеят. В момента ми се щеше въобще да не се бях качвала на колесниццата.
Извадих си слушалките и телефона. Да знам, че не е позволено да имаме телефони, но това беше направен от децата на Хефест. Фин ми го даде и каза, че няма проблем да го ползвам за обаждания, но разбира се аз свалих и музика. Сложих слушалките и почнах да слушам музика... Бях изморена, цяла нощ не спах и правих някакви джаджи,които могат да ни помогнат...имах няколко енергийни напитки в раницата като запаси и разбира се цяла вечер се наливах с тях нямаше как да не се възползвам...обаче свършиха -_-.Сега вече бях наистина изморена и дори не разбрах кога бях заспала.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Не сънувах нищо.. Както винаги. Преди сънувах много. Много странни сънища. Примерно веднъж сънувах как една коза ми носи чипс... това е един от любимите сънища ... И един от малкото които помня. Както и да е не мисля, че това е важното сега.Малко се отклонихме от темата!
Събудих се и бяхме кацнали на някакъв покрив на жилищна сграда.